— Оставете ме сама с Шийена — заповяда тя. — Всички вън!
Туек направи опит да възрази, но една от облечените в роби придружителки на старшата света майка го хвана здраво за ръката.
Одрейди втренчено го изгледа.
— От Бене Гесерит и друг път са ти правили услуги — рече тя. — Сега спасихме живота ти.
Жената, хванала ръката на Върховния жрец, леко, но подсещащо я дръпна.
— Отговори на въпросите му — каза ѝ Одрейди, — но друго място.
Каниа пристъпи към Шийена с думите:
— Момичето е…
— Махай се! — отсечено извика Одрейди, вложила цялата мощ на Гласа в заповедта.
Каниа се вцепени.
— За малко да я оставиш да загине от ръцете на несръчни заговорници — добави светата майка, вперила поглед в нея. — Ще преценим дали трябва да бъдеш и занапред при Шийена.
В очите на жената се появиха сълзи, но тя разбираше, че укорът на Одрейди е заслужен. Обърна се и напусна с всички останали.
Старшата света майка насочи цялото си внимание към неотклонно следящото я с поглед момиче, чиято наблюдателност веднага бе забелязала.
— Твърде отдавна те чакаме — каза Одрейди. — Няма да дадем на тези пипкавци друга възможност да те погубят.
Законът винаги избира страна, на която да застане, в зависимост от действащата и наложена със сила власт. Моралната страна на нещата на правните подробности имат несъществено значение, когато възникне въпросът в чии ръце е камшикът.
Тег се залови със същинската си работа веднага след заминаването на Тараза и придружителите ѝ от Гамму. Трябваше да очертае новите насоки на вътрешния ред в кийпа, задържайки Шуонгю на достатъчно голямо разстояние от гола̀та по изричната заповед на старшата света майка: „Може да бъде свидетел на всичко, което я интересува. Но не и да се намесва.“
Въпреки обичайните всекидневни тегоби на службата от време на време той с изненада се улавяше загледан в празното с усещане за безпокойство, което не можеше да овладее. Преживяното около спасителната операция, както и странното и неочаквано разкритие на Одрейди, не попадаше в нито една от групите му за класифициране на данни.
Зависимостите… Трупите-ключове…
Внезапно се намери седнал в работния си кабинет с очакваща го на екрана проектопрограма за промени в графика на смените и задълженията, която трябваше да одобри; нямаше понятие нито за часа, нито дори за днешната дата. Трябваше му известно време, за да успее да възстанови обичайните си представи за нещата.
Ранен предиобед. Тараза и нейните хора бяха заминали преди два дни. Беше сам. Да, Патрин бе поел днешното обучение на Дънкан, за да освободи башара за задълженията му на командващ.
Сякаш бе непозната дори обстановката в работния му кабинет. Но когато поотделно огледа окръжаващите го вещи и предмети, всички се оказаха на местата си. Ето таблото с клавиатура за персоналната база данни. Униформената му куртка бе внимателно окачена на гърба на стола зад него. Опита се да превключи на ментатски режем, ала с изненада долови съпротивата на собствената си мисловна машина. Беше забравил за явлението, добре известно му от годините на неговото обучение.
Време за подготовка.
Присъствието на Тараза и Одрейди го бе върнало към нещо подобно.
Самоподготовка.
Постепенно и някак си отстрани в паметта му изплува един отдавнашен разговор с Тараза. Стар, но запомнен. Случката го погълна като диалог със собственото му минало.
Ето ги с нея, доста уморени, след като им се бе наложило да взимат решения и да предприемат действия за предотвратяването на поредния кървав сблъсък — инцидента Барандико. Сега всичко му изглеждаше само като хлъцване в хода на историята, но навремето бе наложително съчетаването на цялата енергия и на двамата.
Тараза го покани в малката си лична приемна на нейния не-кораб, след като съглашението бе подписано. Говореше непринудено и с възхита за прозорливостта му, както и за начина, по който бе забелязал слабостите на другата страна, довели до компромисно решение.
Бяха на крак и в активен работен режим от почти трийсет часа, така че Тег бе доволен от предоставената му възможност да се отпусне, докато тя натискаше клавишите на хранопитейната си инсталация. Последната послушно достави две високи чаши с тъмнокафява течност, покрита с каймак.
Башарът я разпозна по миризмата веднага щом Тараза му подаде чашата. Течността представляваше бързодействащ източник на енергия и бодрост, споделян само с хора от Бене Гесерит. Очевидно светата майка вече не гледаше на него като на външен.