Облегна назад глава и бавно пое дълга глътка от питието, обхождайки с поглед богато украсения таван на малката ѝ приемна. Не-корабът беше от старите модели, построен във време, когато са полагали повече грижи за декоративните елементи — корнизи със сложна украса и барокови фигури, надничащи откъде ли не.
Вкусът на питието върна паметта му в детските години с тежкия си дъх на меланж.
— Майка ми го приготвяше всеки път, когато бях преуморен — каза той, докато гледаше чашата, вляла в тялото му успокояващ приток на енергия.
Тараза също отпиваше от напитката, седнала във фотьойл срещу него — творение от пухкава органична материя в бяло, възприемаща очертанията на тялото и с лекотата на дългогодишно познанство. За Тег тя бе приготвила традиционен стол със зелена тапицировка. Усмихна се, когато го видя да оглежда нейния фотьойл.
— Всеки с вкуса си, Майлс — отпи нова глътка от питието си и въздъхна. — Боже мой, беше наистина напрегнато, но пък се свърши добра работа. А имаше моменти, когато бяхме на косъм от нещо много страшно.
Той се почувства поласкан от думите ѝ, изпълнени със спокойствие. Никакво позьорство или маска, разделяща ги според изпълнението на ролите им в бене-гесеритската йерархия. Тараза очевидно бе заредена с приятелско чувство към него, без дори помисъл за съблазняване. Следователно всичко бе точно на мястото си, доколкото това можеше да се каже за която и да е среща със света майка.
Обнадежден, Тег си даде сметка, че доста умело успява да разгадава Алма Мавис. Тараза, дори когато е надянала някоя от маските си.
— Майка ти те е научила на повече работи, отколкото ѝ е било наредено — рече тя. — Мъдра жена, макар и поредната еретичка. Изглежда, че вече не можем да създадем нищо друго.
— Еретичка ли? — ядно реагира той.
— Още една от шегите за посветени в Сестринството — обясни Тараза. — От нас се очаква да изпълняваме буквално и безпрекословно ролята на свети майки. И го правим, освен когато не сме съгласни.
Тег се засмя и отпи голяма глътка от напитката.
— Странно е — продължи Тараза, — но в онази кратка напрегната схватка се улових да реагирам към теб сякаш си една от Сестрите ми.
Башарът почувства топлината от напитката в стомаха си. Както и смъдеж в ноздрите. Остави празната чаша на масичката встрани и заговори, без да отмества поглед от нея: — По-голямата ми дъщеря…
— Димела? Майлс, трябваше да ни я дадеш.
— Решението не беше мое.
— Но само една твоя дума… — Тараза сви рамене. — Както и да е, вече е отминало. Какво за Димела?
— Тя също мисли, че приличам твърде много на вас.
— Твърде много ли?
— Старша майко, моята дъщеря ми е предана изцяло. Обаче не разбира напълно нашите взаимоотношения и…
— Какви са тези наши отношения?
— Ти командваш, а аз изпълнявам.
Тараза го погледна над ръба на чашата си. После леко я свали и каза:
— Майлс, явно никога не си бил истински еретик. Може би един ден…
Той заговори бързо, за да не позволи на разговора да се отклони в смущаващата го посока:
— Според Димела продължителната употреба на меланж е причина много хора да станат като вас.
— Това ли било? Слушай, не е ли странно, че вещество с гериатрични показания има толкова странични ефекти?
— Не го намирам за странно.
— Разбира се, няма и за какво — каза тя, допи чашата си и я сложи настрани. — Имах предвид начина, по който значителното удължаване на живота е довело у някои хора, включително и при теб, до задълбочено познаване на човешката природа.
— Живеем по-дълго и ставаме свидетели на повече неща — отвърна той.
— Не мисля, че е толкова просто. Има люде, които никога нищо не забелязват. Животът просто се случва за тях. Носи ги, почти неразличим от еднообразно и безмълвно съществуване, а те самите с възмущение и гняв се противопоставят на онова, което би могло да ги изтръгне от фалшивото им спокойствие.
— Никога не съм успявал да стъкмя приемлив балансов отчет за подправката — каза той, визирайки обичайната процедура на ментат за намиране на решение след надлежно сортиране на известните данни.
Тараза потвърди е кимване. Очевидно и тя се бе изправяла пред същото затруднение.
— При нас в Сестринството се наблюдава по-силна склонност към еднопистово движение в сравнение с ментатите. Имаме разработена практика за самоосвобождаване на мислите, но определящото условие продължава да съществува.
— Нашите предци дълго време са били изправени пред същия проблем.
— Преди подправката е било различно.
— Но животът им е траял толкова кратко!