— Вече можеш да си вървиш, но те съветвам да не се връщаш в квартирата си.
— Защо? — в тона на питащата личеше неприкрита изненада.
— Впрочем почакай малко!
Лусила чу далечни викове. Наблизо трясна силна експлозия, последвана от друга — на по-голямо разстояние. От рамката на вратата във всекидневната на Тег се посипа прах.
— Какво става? — беше отново гласът на Шуонгю, сега прекомерно висок.
Лусила се премести между Дънкан и стената към холното помещение.
Гола̀та гледаше към вратата, инстинктивно заел отбранителна стойка.
— Очаквах от тях първия взрив — обади се пак Тег, — но ме е страх, че и те не са предполагали, че ще има втори.
Някой или нещо изсвири наблизо достатъчно силно, за да не се чуят думите, казани от Шуонгю.
— Готово, башар! — беше гласът на Патрин.
— Какво става? — повторно настоя комендантката.
— С първия взрив, драга ми света майко, нападателите разрушиха жилището ти. А с втория ние пък ги унищожихме.
— Башар, току-що чух сигнала — потвърди помощникът. — Пипнахме ги до един. Слязоха със совалка от не-кораба, точно както ти очакваше.
— А самият кораб? — прозвуча възбуденият глас на Тег.
— Разрушен бе в мига, когато премина през граничния слой. Всички загинаха.
— Глупаци! — изкрещя Шуонгю. — Знаете ли какво направихте?
— Изпълних дадената ми заповед да защитавам момчето от всяка опасност — отвърна Тег. — А ти, между другото, не трябваше ли по това време да си вече в квартирата си?
— Какво?
— Целеха теб, когато гръмнаха дома ти. Тлейлаксианците са прекалено опасни, света майко.
— Не ти вярвам!
— Предлагам ти да провериш. Патрин, пусни я.
Ослушващата се Лусила долови неизречения аргумент. Тук на ментат-башара се вярваше повече, отколкото на една света майка и Шуонгю го знаеше. Сигурно беше много разстроена. Съвсем на място я уведомиха, че жилището ѝ е разрушено. Сега бе разбрала, че Тег и Лусила са наясно за съучастничеството ѝ в нападението. Но не можеше да се каже колцина още знаеха. И Патрин беше наясно, разбира се.
Дънкан продължи да гледа затворената врата, леко навел главата си вдясно. Имаше любопитно изражение, сякаш виждаше хората зад преградата.
Шуонгю заговори с безукорно овладян глас, знаейки, че Лусила я чува:
— Не вярвам, че са разрушили квартирата ми.
— Има само един начин да си сигурна — отговори Тег.
Умно казано! — прецени Лусила. Комендантката нямаше да вземе решение, докато не се убеди, че тлейлаксианците са действали вероломно.
— Тогава ще ме чакате тук! Това е заповед! — ясно се чу свистенето на връхната ѝ дреха, докато тя излизаше.
Лошо владеене на чувствата — помисли Лусила, обезпокоена също и от поведението на Тег. — Успя да ѝ натрие носа! Башарът бе извадил света майка от равновесие!
Вратата пред Дънкан се отвори със замах. Беше Майлс, хванал резето.
— Бързо! — каза той. — Трябва да сме извън кийпа, преди да се върне.
— Защо извън кийпа? — не скри силната си изненади Лусила.
— Бързо, казах ви! Патрин се е погрижил за нас.
— Но аз…
— Нищо не ти трябва! Тръгвай, както си. Последвай ме или ще ни принудиш да те отведем насила.
— Наистина ли мислиш, че можеш да…
Замълча. Пред нея стоеше Тег в непозната ѝ досега светлина и тя разбра, че не би отправил подобна закана, ако не беше готов да я изпълни.
— Много добре — каза Лусила, хвана Дънкан за ръка и последва башара извън жилището му.
Патрин чакаше прав в преходното помещение, загледан вдясно от себе си.
— Отиде си — каза възрастният мъж и вдигна поглед към Тег: — Знаеш какво следва по-нататък, нали?
— Пат!
Никога не бе чувала от него да се обръща към ординареца си с това име.
Помощникът широко се усмихна с всичките си блестящи зъби:
— Прощавай, башар. От вълнението е, нали разбираш. Е, оставям те да се справиш сам, А аз трябва да свърша своята работа.
Тег махна с ръка надясно, посочвайки им пътя. Лусила веднага тръгна и чу стъпките на башара непосредствено зад себе си. Ръката на Дънкан, която тя продължаваше да държи, беше потна. Момчето я издърпа и продължи с бърза крачка до нея, без да се обърне назад.
Суспенсорното съоръжение за спускане в дъното на холното помещение бе пазено от двамина сред най-приближените хора на башара. Той бегло им кимна с думите:
— Никой да не слиза след нас.
Те отговориха в един глас:
— Ясно, командире!
Влизайки в спускателното съоръжение с Дънкан и Тег, Лусила си даде сметка, че бе избрала една от страните в конфликт, за чиито мащаби нямаше ясна представа. Движенията в развитието на политиката на Сестринството за нея бяха също като вода, заливаща я отвсякъде. Обикновено чувстваше тези движения като вълна, миеща спокойно брега, но сега бе сякаш изправена пред разрушителна водна грамада, готова да се стовари върху ѝ.