— Например?
— Нито едно женско същество от Бене Тлейлакс ме ми е било предоставяно за целенасочения размножителен процес. — Тя изрече това абсолютно безстрастно и помисли: Нека се поизпоти малко!
Амбициозните изследвания на Бене Гесерит ужасно страдаха от липсата дори на една родословна линия с тлейлаксианските Други Памети и Уаф със сигурност го знаеше.
Майсторът на майсторите се намръщи.
— Не можеш да мислиш сериозно, че ще седна да се пазаря за живота на… — той прекъсна думите си и поклати глава в знак на несъгласие: — Едва ли ще настояваш да платим подобна цена.
След като Тараза замълча, Уаф добави:
— Глупавото нападение на ракианския храм бе предприето самостоятелно от хора, озовали се случайно на мястото на събитието. Те бяха наказани.
Очакван гамбит номер три — помисли Тараза.
Бе взела участие в многобройни анализ-брифинги преди настоящата среща. За тлейлаксианския Майстор, седящ сега пред нея — Тилвит Уаф, се знаеше твърде малко. До някои особено важни преценки относно бъдещи възможности за избор се стигна по пътя на умозаключенията (дано самите те се окажеха верни!). Бедата идваше от факта, че повечето от най-интересните сведения бяха от несигурни източници. Обаче на един очевиден факт можеше да се разчита напълно — елфоподобното човече, седнало срещу нея, носеше в себе си смъртоносна опасност.
Вниманието ѝ се концентрира в гамбит номер три, избран от Уаф. Дойде време да отговори на хода. Старшата света майка го направи с усмивката на знаеща.
— Ето я лъжата, която очаквахме от теб — каза тя.
— С обиди ли започваме? — попита тлейлаксианецът, без да се горещи.
— Ти заложи модела. Но искам да те предупредя, че в никакъв случай не ще можеш да ни подхлъзнеш така, както стана с онези курви от Разпръскването.
Замръзналият му поглед обясни на Тараза онова, което искаше да знае. Заключенията на Сестринството, дошли по дедуктивен път и основаващи се отчасти на изчезването на иксиански конферентен кораб, се оказаха точни! Без да сваля усмивката от лицето си, тя подхвана нишката на предположението така, сякаш беше категорично проверен факт:
— Мисля, че на курвите може и да им стане приятно, като разберат, че между тях има лицетанцьори.
Уаф осезаемо се сви в себе си. Ах, проклети вещици! Разбрали са! Вече знаят, въпреки всичко! Съветниците му ненапразно изказаха категорични съмнения за необходимостта от срещата им. По-чувствителното малцинство направо се възпротиви. Защото бяха убедени, че вещиците са сатанински изчадия… А репресивните им мерки!
Време е да започна с Гамму — помисли Тараза. — И да не му позволявам да се окопити.
— Дори когато успеете да прилъжете някоя от нас — каза тя, — както стана с Шуонгю на Гамму, не стигате до нищо значимо!
Този път Уаф пламна:
— Шуонгю си помисли, че може да ни наеме като банда убийци!… Потърсихме начин да ѝ дадем заслужен урок!
Аха, честолюбието му се обади. Става интересно. Последиците от морално естество, произтичащи от наранената гордост, следва да бъдат използвани.
— В действителност никога не сте прониквали в редовете ни — рече Тараза.
— А вие не сте успели да прилъжете нито един тлейлаксианец! — с подобаващо удовлетворение съумя да контрира Уаф. Трябваше му време, за да обмисли нещата! Да ги планира!
— Може би искате да узнаете цената на нашето мълчание? — подсказа му тя и, приемайки вкаменения му поглед за съгласие, добави: — При всички случаи ще трябва да споделите с нас онова, което научихте за курвите, пръкнали се от Разпръскването и самонарекли се почитаеми мами.
Тръпки побиха Уаф. Много неща бяха намерили потвърждение чрез убийството на онези ужасни жени. Каква сложна и умело хвърлена мрежа се оказаха сексуалните им похвати. Само най-силна психика беше в състояние да устои на предизвиквания от тях екстаз. Огромна бе силата на това оръжие! Но трябваше ли да го споделят с вещиците?
— Всичко научено — настоятелно повтори Тараза.
— Защо ги наричаш курви? — жалостиво попита Уаф.
— Опитват се да ни подражават, но всъщност се продават, домогвайки се до силата и властта, като превръщат в пародия всичко, което ние представляваме. Пфу, почитаеми мами!
— Но по брой ви превишават поне десет хиляди към едно! Сами се убедихте.
— Дори една-единствена от нас може да се справи с всичките!
Тлейлаксианецът замълча, загледан в нея. Дали не се изхвърляше? Никой не можеше да е сигурен, когато нещата опрат до бене-гесеритските вещици. Бива ги. Наистина умееха. Тъмната страна на магичния свят бе тяхно достояние. Не веднъж и дваж бяха отнемали от силата на шериата. Дали следовниците на истинската вяра не бяха подложени на поредното изпитание по волята на Бога?