Тараза остави мълчанието да продължи да създава напрежение. Долавяше почти осезаемо смута, обхванаха Уаф. Той внезапно ѝ напомни за подготвителната конференция на Сестринството преди днешната среща. Белонда бе задала въпрос с привидна простота:
„Какво в действителност знаем за тлейлаксианците?“
Тараза бе усетила приливната вълна на отговора, надигнала се в съзнанието на всички, седнали в конферентната зала на Дома на Ордена: Със сигурност можем да знаем само това, което те искат да стигне до нас.
Нито един от психоаналитиците ѝ не можеше да избегне подозрението, че тлейлаксианците умишлено създават лъжлива представа за себе си. Тяхната интелигентност бе съизмерима с факта, че единствени владееха тайната на аксолотловите резервоари. Дали бе въпрос на щастлива случайност, както предполагаха някои? Тогава защо никой не съумя да повтори вече толкоз хилядолетия достижението им?
Голѝ̀_те._
Самите тлейлаксианци не бяха ли овладели безсмъртието, служейки си с гола̀-процеса? В действията на Уаф тя съзираше показателни загатвания в този смисъл. Нищо определено все още не можеше да се каже, но подозренията оставаха…
По време на заседанията в Дома на Ордена многократните акцентирания на Белонда към изказаните от нея съмнения удряха в една и съща точка:
— Всичко… Казвам ви, всичко! Събраното в нашите архиви до последната буква става само за фураж за свинохлите.
Алюзията ѝ предизвика неприятна тръпка у някои от поотпусналите се свети майки около масата.
Свинохлите!
Бавно пълзящите създания — кръстоска между гигантските охлюви и свине — осигуряваха месо за широко разпространените диетични ястия във вселената им, но в безобидните твари Сестринството сякаш бе събрало всичките си противни мисли за тлейлаксианците. Свинохлите бяха едно от перата в най-ранните бартерни сделки на Бене Тлейлакс — продукт, отгледан в техните резервоари и оформил вида си по законите на същата спираловидна ядка, от която тръгваше всяка живинка. Бене Тлейлакс направи възможното ореолът на гадостта да свети ярко около тварите, чиито множество усти дъвчеха непрекъснато какъвто боклук им попадне, превръщайки го почти веднага в отходни продукти, дето не само ухаеха на кочина, но бяха мазни и лигави.
„Най-вкусното и благоуханно месо откъм нашата страна на небосвода“ — цитира Белонда рекламно послание на ПОСИТ.
— А идва от боклука и мръсотията — бе добавила Тараза.
От нещо противно.
Ето какво мислеше сега старшата света майка, загледана втренчено в Уаф. Каква ли причина би могла да накара хората нарочно да създават отблъскваща представа за себе си? Избликът на неговата гордост никак не се покриваше с подобен лицемерен образ.
Уаф тихо се окашля в шепа. Почувства леко притискане на местата, където в ръкавите му лежаха скрити двата мощни стреломета. Групата на малцинството от съветниците му бе препоръчала: „Както стана и с почитаемите мами, победител от двубоя с Бене Гесерит ще бъде оня, който събере най-секретната информация за другата страна. Смъртта на опонента гарантира успеха.“ „Мога да я убия, а после?“
Три пълноправни свети майки чакаха отвън до вратата-люк. Без съмнение Тараза се беше погрижила за сигнал след отварянето ѝ. Ако той не бъдеше подаден, неминуемо щеше да последва насилие. И в най-смелите си мечтания не виждаше как новите му лицетанцьори ще се справят с бене-гесеритките. Вещиците несъмнено бяха в пълна бойна готовност, разпознали естеството на Уафовите пазачи.
— Ще внимаваме, споделяйки отговорността — каза тлейлаксианецът.
Признанието, подразбиращо се от думите му, го обвързваше и му тежеше, но той добре бе осъзнал, че няма друга алтернатива. Може би хвалбата на Тараза за сродни заложби и умения бе неточна с прекомерността си, ала в нея имаше голяма доза истина. Във всеки случай не хранеше никакви илюзии какво ще последва, ако почитаемите мами научат истината за случилото се с техните пратенички. Липсата на не-кораба все още можеше и да не бъде записана на сметката на тлейлаксианците. Кораби бяха изчезвали и друг път. Но със сигурност щяха да направят всичко възможно, за да ликвидират толкова нагъл противник. Дори само за назидание. Поне така смятаха тлейлаксианците, върнали се от Разпръскването. След като бе видял същинските почитаеми мами, Уаф вярваше на предупрежденията им.