Сетивата на Тараза доловиха потенциална опасност за насилие от негова страна. Дали не бе го притиснала прекалено? Почувства в себе си готовност да прекрати настъпателните действия. Внезапно трепване на ръцете му обаче я хвърли в тревога. Оръжия в ръкавите! Тлейлаксианските резерви и възможности не бяха за подценяване. „Копойчетата“ ѝ не бяха открили нищо.
— Знаем за оръжията, които носиш — изрече тя следващата си дръзка лъжа, появила се някак от само себе си, — Ако сега направиш същата грешка, и курвите ще научат как си служиш с онези нещица.
Уаф направи три недълбоки вдишвания. Когато заговори, гласчето му трептеше от емоции:
— Няма да станем сателити на Бене Гесерит!
Тараза се отзова с равен, утешаващ глас:
— Нито с дума, нито с дело съм подсказвала подобна роля за вас.
Зачака. Все още нищо не се бе променило в изражението на лицето отсреща. Уаф продължаваше да я гледа със същия несъсредоточен поглед.
— Заплашвате ни — измънка той. — Искате от нас да споделим всичко, което…
— Да споделите! — рязко го прекъсна тя. — Недопустимо е с неравностойни партньори.
— А вие какво ще ни предложите? — попита тлейлаксианецът.
Старшата майка го сгълча с тон, подходящ за дете:
— Уаф, задай си сам въпроса защо ти, който си ръководната фигура в олигархията ви, дойде на днешната среща?
Той контрира с все още неовладян глас:
— А защо ти, старша света майко на Бене Гесерит, дойде тук?
— За да укрепим позициите си — кротко изрече Тараза.
— Но не отговаряш на въпроса ми какво предлагате в замяна. Все още се чувствате в привилегировано положение.
Тя не снемаше внимателния си поглед от него. Рядко ѝ се беше случвало да усети толкова трудно сдържан гняв в човешки глас.
— Попитай ме открито за онова, което искаш да узнаеш — каза най-сетне светата майка.
— И ти ще ни го предоставиш поради голямата си щедрост!
— Не. Ще преговарям.
— За какви преговори става дума, когато направо ми заповядваш… ЗАПОВЯДВАШ НА МЕН!
— Виж какво, сам знаеш, че пристигна с твърдото намерение да унищожиш всичко, за което се бяхме договорили. Нито веднъж не направи дори опит да започнеш истински преговори! Чисто и просто си заел стола срещу човек, реално търсещ постигане на съгласие, но единственото, което искаш, е…
— Да се спазарим, а? — прекъсна я Уаф, чиято памет светкавично го върна към спомена за гнева на почитаемата мама, разбуден от същата дума.
— Да — рече Тараза. — Да стигнем до съгласие.
Нещо като усмивка размърда ъгълчетата на устните му, преди да попита:
— Мислиш ли, че имам право да се пазаря с теб?
— Внимавай, Уаф — каза тя, — и то много. Разполагаш с всички права на върховната власт. Концентрирани са във възможността за пълното премахване на даден противник. Не те заплаших с нищо, докато ти вече го стори. — Тараза погледна пак към ръкавите му.
Тлейлаксианецът въздъхна. Недоумяваше какво да направи в затрудненото положение, в което се бе озовал. Тя беше пауинда! Как би могъл човек да се пазари с пауинда?
— Стигнахме до проблем, който не може да намери разрешение с рационални средства — рече светата майка.
Уаф отново се опита да скрие изненадата си и отново не успя. И почитаемата мама бе казала същото! Нещо го преряза отвътре при мисълта за едно напълно вероятно значение на думите ѝ. Възможна ли бе обща кауза на Бене Гесерит и почитаемите мами? Язвителното отношение на Тараза говореше за съвсем друго, но можеше ли да се вярва на вещиците за каквото и да е?
Той още веднъж се замисли дали би се осмелил да пожертва себе си, като премахне старшата майка. Какво би постигнал? И други от хората им несъмнено притежаваха нейните познания. Единствено сигурното в този случай бе ускоряването на катастрофата. Вътрешни противоречия между вещиците очевидно имаше, но можеха и те да бъдат поредната им хитрост.
— Искаш да ти предложим нещо в замяна? — прекъсна мислите му Тараза. — Ами ако сме готови да ви предоставим някои от първокласните ни линии на онаследени черти?
Уаф по никакъв начин не съумя да скрие разбудения си интерес, видимо противоречащ на отговора му: