Тараза се вглъби в Другите си Памети: Проповедник на Ракис? Муад’диб? Не… Никак не съвпадаше както с вярванията на суфитите, така и на Зенсуни.
Тиранът! — присви уста в жестока гримаса.
— Когато нещо не може да се овладее, трябва да се приеме — каза тя.
— А то неминуемо е Божие дело — отвърна Уаф.
Достатъчно бе чула и видяла. Неслучайно Мисионария Протектива отдавна я тъпчеше с познания за всяка известна религия. Другите Памети ги допълваха и обогатяваха. Сега чувстваше в себе си единствено нуждата да напусне стаята невредима. На всяка цена трябваше да подаде сигнал за тревога на Одрейди!
— Мога ли да предложа нещо? — попита тя.
Уаф потвърди с вежливо кимване.
— Възможно е помежду ни да съществува по-значима връзка, отколкото двамата си представяме. Ето защо ти предлагам гостоприемството на кийпа ни на Ракис и помощта на тамошния ни командващ.
— От Атреидите ли е?
— Не — излъга Тараза. — Разбира се, потребностите ви ще бъдат в центъра на вниманието на кадрите ни, които контролират процеса на целенасоченото размножаване.
— Аз пък ще трябва да подготвя нещата, искани от вас като насрещно плащане. — Защо се налага да финализираме сделката именно на Ракис?
— Не е ли най-подходящото място? Кой би си позволил неискреност в дома на Проповедника?
Уаф се облегна назад с отпуснати в скута ръце. Очевидно Тараза добре знаеше точните отговори. Никога не бе очаквал да стигне до подобна истина.
Светата майка стана.
— Всеки от нас се вслушва сам в казаното от Бога — рече тя.
И заедно в кехла — помисли той.
Погледна нагоре към нея, припомняйки си, че тя въпреки всичко е пауинда. На такива не бива да се вярва. Внимание! Жената пред него е и бене-гесеритска вещица. А за тях се знае, че създават религии, преследвайки собствените си цели. Пауинда!
Тараза отиде до вратата-люк, отвори я и даде сигнал на охраната. После отново се обърна към Уаф, останал на стола.
Не успя да се добере до същинските ни проекти. Трябва да подготвим много внимателно онези, които ще изпратим при него. Никога не бива да се усъмни, че е част от заложената стръв.
Тлейлаксианецът спокойно пресрещна погледа и с елфоподобното си личице.
„Колко е невъзмутим — помисли Тараза. — Но не може да не падне в капана! Един съюз между Сестринството и тлейлаксианците предлага нови и привлекателни перспективи. Само че условията ще определяме ние!“
— До срещата ни на Ракис — сбогува се тя.
Каква част от наследството в социален аспект бе изнесено по време на Разпръскването? Познаваме много добре онези времена. Вникнали сме в същността както на духовните, така и на физическите условия и обстановка. Изгубените отнесоха със себе си съзнание, детерминирано преди всичко от гледна точка на човешката сила и техническата обезпеченост. Отчаяна бе нуждата от свободно пространство под напора на мита за Свободата. Повечето не бяха усвоили поучителния урок на Тирана, че насилието само издига ограничения за себе си. Разпръскването се оказа произволно и необуздано движение, тълкувано като разрастване (експанзия). То бе управлявано от дълбокия страх — нерядко несъзнателен — от застоя и смъртта.
Одрейди лежеше, изпънала странично тялото си по дължината на перваза на сводестия прозорец и положила леко буза върху топлото пластично покритие, през което виждаше Големия площад на Кийн. Гърбът ѝ бе облегнат на червена възглавница с мирис на меланж, подобно на доста неща на Ракис. Зад нея се намираха три стаи — малки, но напълно подходящи, предоставени съвместно от Храма и бене-гесеритския кийп след преместването. Това бе едно от изискванията, залегнали в договора между Сестринството и жреческото съсловие.
„Шийена трябва да бъде пазена по-внимателно“ — бе настояла Одрейди.
„Не може да е под закрилата само на Сестринството!“ — бе възразил Туек.
„Нито пък само на жреците“ — контрира Одрейди.
Шест етажа под наблюдателната позиция от сводестия ѝ прозорец се бе ширнал безпорядъкът на огромната чаршия, почти запълваща Големия площад. Сребристо-жълтата светлина на превалящото слънце заливаше всичко с ослепителен блясък, подчертавайки цветовете на опънатите навеси, преди да хвърли дълги сенки по неравния терен. Тук-там просветваха подобни на сияние отблясъци от пушилката, вдигана от хора, които сякаш се въртяха в кръг около окърпени чадъри сред бъркотията на изложените стоки.
Големият площад не беше с равни по дължина страни Той се простираше по посока на чаршията на около километър от прозореца на Одрейди, а вляво и вдясно бе изтеглен на почти двойно по-голямо разстояние — гигантски правоъгълник, покрит с отъпкана земя и стари камъни, стривани на остър прахоляк от всекидневните купувачи, които се бореха с жегата, водени от надеждата да спечелят от някоя дребна покупка.