На някои послушници бяха необходими цели петдесет години, за да станат свети майки. Едно и също набиваха в главите им по време на Вторичната Подготовка — урока по търпение. Одрейди отрано прояви склонност към задълбочено учене. Обмисляха възможността тя да стане една от ментатите на Бене Гесерит, а може би и архивист. Отказаха се, когато разбраха, че способностите ѝ са в друга, също твърде ценна област. Насочиха я към изпълнението на задачи с по-особен характер в Дома на Ордена.
Безопасност.
Дарбата на Атреидите да боравят с неща, изискващи липсата на спокойствие, бе използвана често. Ала отличителна черта на Одрейди се оказа и голямото внимание към подробностите. Тя разбираше, че Сестрите могат да предскажат някои нейни действия само защото я познаваха много добре. Тараза например редовно го правеше. Веднъж чу обяснението от устата на самата нея: „Личността на Одрейди е великолепно отразена в начина, по който изпълнява задълженията си.“
В Дома на Ордена бе позната и шегата: „Къде отива Одрейди в свободното си време? Да работи.“
Там, в Дома на Ордена, почти не се налагаше да използват обичайните маски, които всяка света майка надяваше автоматично при излизане навън. Можеха спокойно да изразяват чувствата си, да се справят открито със собствените си грешки и с тези на другите, да бъдат тъжни, ядни, а понякога дори и щастливи. Мъже не липсваха — не за размножаване, а за утеха от време на време. Всички мъжкари в Дома на Ордена на Бене Гесерит бяха очарователни, неколцина от тях — дори искрени в своето очарование. Те бяха и най-търсените, разбира се.
Емоции.
В съзнанието на Одрейди пропълзя откровено признание.
Отново стигам до същото, както винаги.
Почувства на гърба си топлината на вечерното ракианско слънце. Тялото ѝ се намираше на познато вече място, а умът бе максимално открит за предстоящата среща с Шийена.
Обич!
Да, можеше да бъде колкото проста, толкова и опасна.
В момента завиждаше на категорията на Разквартируваните майки, на които разрешаваха да прекарат живота си с определен партньор за размножаване, смятан за съпруг. Майлс Тег се беше родил именно от подобна връзка. Другите Памети ѝ казваха как е било с лейди Джесика и нейния дук. Дори Муад’диб бе избрал същата форма на съжителство.
Но не и за мен.
Позволи си да я овладее ядната завист, задето не ѝ бяха дали възможност за избор. Какво бе получила в замяна на определения от други неин жизнен път?
„Живот без любов може да бъде отдаден по-пълноценно на Сестринството. Погрижили сме се за специфични за нас форми на подкрепа за решилите се да ни се посветят. Не се страхувайте, че ще бъдете лишени от насладите на секса. Ще ги имате веднага и навсякъде, щом пожелаете.“ С чаровни мъже!
Много неща, включително и Бене Гесерит, се бяха променили от дните на лейди Джесика, минавайки през времената на Тирана и след тях… Всяка света майка го знаеше.
Дълбока въздишка почти разтърси Одрейди. Погледна през рамо към чаршията. Все още нямаше и следа от Шийена.
Не бива да обиквам детето!
Вече бе сторила необходимото. Знаеше, че е изпълнила мнемоничната игра в съответствие с изискванията и формата, предписани от Бене Гесерит. Извъртя тялото си и седна с кръстосани крака на прозоречния перваз. Оттук като на длан виждаше всяко кътче на чаршията, както и горната част на покривите на целия град, а също и падината, в която той бе разположен. Знаеше, че няколкото ниски хълма на юг са последните останки от някогашната Защитна стена(#) на Дюна — същия този естествен отбранителен вал, разсечен от Муад’диб и страховитите му легиони, яхнали пясъчни червеи.
Над земята отвъд каната и канала, пазещи Кийн от нахлуването на червеи, се виеше мараня. Одрейди леко се усмихна. Жреците не виждаха нищо странно във факта, че ограждат с ров и вода църковните си общини, за да попречат на своя Раздвоен Бог да връхлети в тях.
О, Боже, ще се прекланяме пред Теб, но не ни закачай. Религията си е наша, както и градът. Нали виждаш, вече не го наричаме Аракийн. Сега се казва Кийн. Името на планетата не е нито Дюна, нито Аракис. Сега то е Ракис. Стой на разстояние, Боже. Ти си от миналото, а то ни обърква и пречи.
Загледа се в далечните хълмове, които танцуваха в трептящата светлина. Другите Памети позволяваха преналагане на старинния пейзаж. Познаваше добре миналото.
Ако жреците продължат да прекаляват със закъсненията на Шийена, ще ги накажа.
Чаршията под нея все още тънеше в жегата, задържана от струпаната по земята стока и от дебелите стени, които ограждаха Големия площад. Високата температура подсилваше разсейването на дима от множество огньове запалени в околните сгради и край сврения под навеси и шатри живот, залял чаршията. Денят беше горещ, повече от трийсет и осем градуса. Навремето обаче в тази сграда бе се намирал Централният щаб на Говорещите с риби, обзаведен с хитроумна иксианска машинария; тя и до днес я охлаждаше през изпарителните басейни на покрива.