Но първообразът на танца не се промени.
Тълпата продължи да припява с още по-насечен ритъм и повтарящи се крясъци, които отекваха в стените на Големия площад. Опитваха се да разрушат модела на движенията в танца. Одрейди не можеше да не отбележи наум колко важна е тази сцена.
Шийенината група вече бе изминала половината от пътя през чаршията. Използвайки по-широките пътеки между сергиите, сега вървящите се обърнаха право към прозореца ѝ. Тълпата беше най-плътна на около петдесет метра пред гвардейците. Те напредваха с равномерна крачка, без да скриват надменното си пренебрежение към суетящите се около тях. Очите им под жълтите шлемове бяха насочени напред и нагоре. Нито един от приближаващите не показваше с нищо, че вижда хорското гъмжило или танцуващите, сякаш нямаше сила, която може да спре хода му.
Изведнъж тълпата престана да припява, като че невидим диригент бе подал знак за тишина. Петимата мъже обаче продължиха да танцуват. Мълчанието под светата майка бе наситено със сила, от която настръхваха космите ма тила ѝ. Неколцина от жреческата гвардия, застанали сред зяпачите точно под Одрейди, се обърнаха едновременно и хлътнаха в сградата.
Дълбоко от тълпата женски глас изкрещя клетва. Танцьорите с нищо не показаха, че са чули. Гъмжилото се люшна напред от всички страни, като намали най-малко наполовина пространството около танцуващите. Вече не се забелязваше момичето, оставено да пази дрехите и влагосъхраняващите им костюми.
Фалангата на Шийена продължи хода си, следвана от жриците и младата им повереница.
Вдясно от Одрейди внезапно избухна крамола. Хората започнаха да се удрят един друг. Към петимата танцувачи полетяха още хвърлени неща. Тълпата поднови монотонното пеене в по-бърз ритъм.
В същото време задната ѝ част започна да се разделя, за да пропусне гвардейците. Зяпачите не отклониха вниманието си от танцуващите и не спряха да допринасят за усилването на всеобщия хаос, но път все пак бе отворен.
Одрейди не можеше да премести очарования си поглед, насочен надолу, към едновременно случващите се много неща — кавгите и сбиванията между ругаещи се хора, непреставащото монотонно пеене, неумолимото приближаване на гвардейците…
Пазената от живия щит на жриците Шийена също хвърляше бързи погледи вляво и вдясно, опитвайки се да проумее общата възбуда.
Единици сред стълпените замахваха с тояги към стоящите около тях, но никой не заплаши гвардеец или друг участник в свитата на момичето.
Танцувачите продължаваха да подскачат в стесняващия се кръг на зрителите, които пък не спряха да се блъскат и тълпят към сградата, принуждавайки Одрейди да притиска глава в пластичното покритие на перваза и да гледа под остър ъгъл надолу.
Гвардейците в челото на групата напредваха в непрестанно разширяващата се пътека посред всеобщото безредие. Жриците не поглеждаха нито вляво, нито вдясно. Жълтошлемите също бяха вперили право напред погледите си.
Одрейди помисли, че думи като „презрение“ или „пренебрежение“ недостатъчно точно отразяват поведението им. А и не беше съвсем правилно да се твърди, че тълпата не обръща внимание на приближаващата групи. Всяка от страните знаеше за другата, но те сякаш обитаваха отделни светове, спазвайки стриктно правилата за разграничение. Само Шийена нарушаваше тайния протокол, като от време на време подскачаше, за да зърне нещо отвъд щита на пазещите я тела.
Тълпата — точно под Одрейди — се люшна напред. Движението помете танцувачите като кораби, подети от гигантска вълна. Тук-там се виждаше как юмруци налагат гола плът, прехвърляйки я с тласъци от ръка на ръка посред ужасени викове и безредие. Светата майка трябваше да напрегне цялото си внимание, за да различи звуците, достигащи до нея.
Пълна лудост!
Никой от танцьорите вече не се виждаше. Убити ли бяха? Дали не бе станала свидетелка на жертвоприношение? Подобна възможност също представляваше обект на анализи в Сестринството.
Жълтите шлемове под Одрейди се разделиха в две посоки, за да пропуснат Шийена и жриците в сградата, след което веднага възстановиха строя. Обърнаха се кръгом и застанаха в защитна дъга пред входа. Тоягите им се допираха една о друга, държани хоризонтално на височината на кръста.
Хаосът около тях започна да намалява. Все още не се забелязваше нито един от танцьорите, но жертви имаше: по земята лежаха проснати тела, мнозина се олюляваха. Не липсваха и окървавени глави.
Шийена и жриците вече не се виждаха от наблюдателната позиция на Одрейди. Тя се облегна назад и направи опит да осмисли нещата, на които току-що бе станала свидетел.