— Да, крави.
— Крави да са — съгласи се с въздишка Сони. После се обърна към Морган. — Е, ще се радвам да науча каквото ми покажете. При всички случаи е по-добре, отколкото да съм мъртъв.
Елиса се разсмя. Този звук беше тъй заразителен и женствен, както усмивката й.
Мъжете отново погледнаха към нея, после бързо извърнаха глави. Никой не искаше да си докарва на главата разправия с Хънтър.
— Останалите можете да започнете работа тук като каубои — обяви Хънтър. — Можете да опитате късмета си при братчетата Кълпепър или пък изобщо да се махнете от Рубиновата долина.
Мъжете кимнаха.
Беше им ясно какво Хънтър бе премълчал. Ако мъжете не останеха на работа в Ладър Ес и той ги видеше отново, щеше да приеме, че са се присъединили към бандата на Кълпепърови.
С други думи, щяха да станат врагове.
— Ако се наложи да се стреля, ще се погрижа да получите добавки — продължи Хънтър. — Но няма да бъде същата като тази на стрелците.
Единият от тримата мексиканци заговори пръв с мек, испански акцент.
— Ние сме братята Херера, сеньор. Чухме какво се е случило със семейството ви в Тексас. Същото стана и с нашите семейства. Не ни трябва допълнително заплащане, за да убием los diablos6.
За миг Хънтър замълча. После им кимна.
— По дрехите ви съдя, че сте отлични каубои — каза Хънтър. — Ще свършите добра работа в Ладър Ес.
— Благодарим, сеньор.
— Изберете си място за спане и нахранете конете си. След обяд ще започнем да събираме в стадо говеда и мустанги. Изтеглете жребий, за да определите кой ще бъде нощна стража довечера.
Мъжете се насочиха към плевнята, а Хънтър се обърна към Морган и му подаде ръка. Морган я стисна, а след това потупа Хънтър по рамото с фамилиарността на стар приятел.
— Сигурен съм, че Кейс те е измъкнал от затворническия лагер — рече Морган. — Онова място не става дори за звяр, камо ли за човек.
— Амин.
С надеждата, че мъжете ще забравят присъствието й, Елиса се постара да запази пълно мълчание. Беше любопитна какво бе правил Хънтър, преди да се включи в Гражданската война на страната на победените.
— Чух, че си се хванал да прекараш едно от първите стада от Тексас до строежа на железницата в Канзас — додаде Хънтър към Морган.
— А-ха. Добре плащаха, но беше изморително. Някои от онези момчета са по-глупави от кравите.
— Би предпочел да се биеш, отколкото да подкарваш крави, нали?
— Така си е, полковник.
— Наричай ме просто Хънтър. Всичко останало ми се трупа на главата. Дявол ги знае как ще ме нарекат в бараката.
Морган през смях отново разтърси ръката му и се обърна към Елиса. Докосна периферията на шапката си и подхвърли:
— Късметлия момиче сте, щом сте наели Хънтър Максуел като надзирател. Той ще види сметката на онази измет Кълпепърови, помнете ми думата.
Елиса проследи с поглед Морган, който отиде при коня си, метна се на седлото и се насочи в тръс към плевнята. После се обърна замислено към Хънтър.
— Хънтър Максуел — додаде тя. — От Тексас.
Той й кимна отсечено.
— Благодаря ти, Хънтър Максуел.
— За какво?
— За това, че защити честта ми.
— Не защитавах честта на една кокетка — рязко отвърна Хънтър. — Пазех дисциплината. Подобна липса на уважение може да разстрои групата по-бързо от лоша храна.
Гневна вълна обля Елиса.
— Значи не ти хареса да те наричат любовник, а? — попита го тя с престорено съчувствие.
Стиснатите устни на Хънтър криеха целия отговор, от който имаше нужда едно умно момиче.
Елиса пренебрегна криещото се в изражението му предупреждение.
— Е, добре — добави тя. — Навярно ще свикнеш с това обръщение, любовнико, както аз свикнах да ме наричат Палавка.
9.
Елиса приключи с миенето на съдове и се изправи с въздишка от кухненската мивка. Схванатият й гръб изпука. Печенето на хляб за още единайсет души не беше лека работа, особено когато те по цял ден яздеха из неравните жълтокафяви тревисти равнини и скалистите борови гори на Ладър Ес.
Още първия ден, когато мъжете пристигнаха, Хънтър беше наредил на Гимп да поеме готвенето за каубоите. Самият Хънтър предвидливо бе продължил да се храни в къщата на ранчото. Гимп беше съвсем приличен готвач, но уменията му не се простираха дотам, че да може да изпече годен за ядене хляб. Тази работа се падна на Пени и Елиса.
Пени все още не се беше отървала от досадната лятна треска. Цялата работа по бъркането и месенето на хляба остана за Елиса. Тя се бе опитала също да се заеме с прането и чистенето, но Пени бе възразила с довода, че тя също е годна да свърши нещо.
— Как се чувстваш тази вечер? — обърна се Елиса към Пени, след като най-сетне приключиха с почистването на кухнята.