Шидзука се усмихна.
— Защо, господарю, разговаряхте с мен?
Киори се шляпна по бедрото разгневен. Той не бе обигран мислител и не можеше да се надява да й съперничи в изкуството да води спор. Дори мисълта, че това беше самият той, бе доста смущаваща.
— По навик, нищо повече. Както ти каза — или по-точно, както аз казах — не е по-различно от това да мисля на висок глас.
Шидзука се поклони церемониално, ръцете й описаха триъгълник на пода пред нея, а главата й бавно се наведе, за да ги докосне.
— Тъй като аз всъщност съм вие, не мога да направя нищо друго, освен да се съглася — каза Шидзука. За миг лицето й стана сериозно, но тя не успя да сдържи усмивката си за дълго. Когато достигна най-ниската точка на своя поклон, започна да се усмихва и след като вдигна глава, прикри уста с ръкава на кимоното. — Моля ви, не ме гледайте така ядосано. Помнете, аз всъщност съм вие.
— Иска ми се да престанеш да го повтаряш — Киори все повече се вбесяваше, макар да осъзнаваше, че изглежда много глупаво, тъй като, както тя отбеляза, тя беше той и затова трябваше да се сърди само на себе си за всичко, което тя правеше или казваше, понеже това бяха неговите собствени думи и дела. О, кому бяха необходими всички тези мъчителни душевни упражнения? Нека за последен път да разговарят заедно, както винаги правеха лудият човек и неговата халюцинация.
— Каза, че ще си тръгнеш тази нощ и никога няма да се върнеш. Наистина ли? — попита Киори.
— Лъгала ли съм ви някога, господарю?
— Не, не си.
— Не е ли наистина забележително? В продължение на шейсет и четири години вие никога не се самоизлъгахте, говорейки чрез мен. Малцина мъже могат да се похвалят с подобно нещо. О, извинете. Вие не можете да твърдите и това, понеже аз съм го казала. Но почакайте, вие и аз сме един и същи човек, следователно вие можете и трябва да го направите.
— Моля — Киори се поклони ниско. — Да кажем, че нашето явление е призрачно. Така е много по-лесно.
— Ще се съглася, но с едно малко уточнение.
— Добре — отвърна направо Киори, изгаряйки от нетърпение да сложи край на своята главоблъсканица. Когато обаче улови погледа й, той незабавно съжали, че бе дал съгласието си, преди да чуе нейното предложение.
— Нека да уточним, че духът сте вие, господарю Киори.
— Това е възмутително.
— Така ли? — Доброто настроение бе напуснало Шидзука. — Изучавали сте класическите произведения на Конфуций, Буда и Дао. Но от петдесет години вие наблюдавате нашата връзка само от една страна. Пренебрегнахте съня на Чуанцзъ, сутрата23 „Украшение на цвете“ и великия урок на Конфуций.
— Чуанцзъ има много сънища — отвърна Киори, — сутрата „Украшение на цвете“ съдържа седемстотин хиляди идиограми, а Конфуций има повече от един урок. Ще е от полза, ако бъдеш малко по-конкретна.
— Не бива да стигате по-далече, отколкото позволява всеки отделен пример.
Киори изчака тя да продължи. Шидзука се взря в него мълчаливо. Това продължи доста време, тя все така го гледаше.
Киори беше велик владетел на провинцията. Никой никога не се бе осмелявал да задържа погледа си върху него, така че той не бе свикнал на подобно изпитание. Киори проговори пръв.
— Чуанцзъ е сънувал, че е пеперуда. Когато се е събудил, вече не е бил сигурен дали е човек, който е сънувал, че е пеперуда, или е пеперуда, която сънува, че е човек. — Дали тя не се усмихна от задоволство, че го бе победила? Усмивката, ако я имаше, бе толкова незабележима, че може би съществуваше само в неговото въображение. Какви бяха тези мисли? Разбира се, че усмивката й беше имагинерна. Всичко бе имагинерно.
Тя се поклони и попита:
— А сутрата „Украшение на цвете“?
Той не беше много прилежен ученик като млад, а тази сутра бе изключително дълга и объркана. Но един образ завинаги се бе запечатал в съзнанието му, защото бе едновременно изискан и непонятен.
— Сутрата казва, че мрежата на Индра24 е съставена от безкрайно много огледала, всяко от които отразява останалите и всяко отразява цялостната реалност, която сама по себе си е безгранична в пространството, безгранична във времето и безкрайно променлива.
Шидзука плесна с ръце одобрително.
— Много добре, господарю Киори. Очевидно не сте спали през цялото време с отворени очи, докато преподобният монах Койке е напредвал с уроците.
24
Главният от ведическите богове в индийската митология, известен и като „хилядоокия“ заради многобройните знаци по тялото му, наподобяващи очи. — Б.пр.