— Кои са родителите ви? — попита абатисата.
В този момент мъжът направи нещо неочаквано. Разсмя се.
— Това е добър въпрос — отвърна той, — много добър въпрос.
5
Бягството на Бандита от Чайнатаун26
Нищо в този или в следващия живот не ви носи повече болка от любовта. Ако някой ви каже друго, той ви лъже.
Или все още е неопитен в това отношение.
Или е имал изключителен късмет в избора на любовници.
Засега.
1882 година, Чайнатаун, Сан Франциско
Матю Старк се спря пред китайската пералня на ъгъла на „Вашингтон“ и „Дюпон“. Пое си дълбоко дъх. Някои от неговите познати не преставаха да повтарят, че в Чайнатаун се разнася воня, сякаш това беше еманацията на някакъв гниещ свят. Самият Старк се успокояваше от смесицата от миризми, не от тяхното количество или от някоя конкретна, а от това, че бяха много, в изобилие и внушаваха сила. Тази смесица винаги пораждаше надежда в сърцето му, че доброто предстои, независимо че от опит той знаеше, че лошото е подобно на доброто. По някакъв начин тя му припомняше и богатата на събития година, която прекара в Япония преди двайсет години, въпреки че миризмите нямаха нищо общо. Може би това беше просто източното качество на миризмите.
Облечен в модерен вълнен сюртук с двуредно закопчаване, черен с черна кадифена гарнитура и облечени копчета, жилетка от тъмночервен копринен брокат над копринена бяла риза, вълнен панталон и безупречни памучни тиранти, филцова плантаторска шапка, черна копринена панделка, вързана на фльонга, дълга, но спретнато подстригана коса, побеляла на слепоочията, Старк приличаше на проспериращ джентълмен от процъфтяващия град Сан Франциско, като се изключат леките подутини на сюртука на дясното бедро и вляво на гърдите, където кобури криеха два трийсет и осемкалиброви револвера съответно с пет- и двуинчови дула — първият за точност, а вторият — за компактност. Преди да продължи да пресича площада по посока на „Джейд Лотъс“, първокласно развлекателно заведение в тази част на града, той провери дали пистолетите са на мястото си.
Старк не очакваше неприятности, не и такива, които изискваха използването на двете огнестрелни оръжия. Ала старите навици трудно се забравяха. Когато беше седемнайсетгодишен и бягаше от сиропиталището, за да се опита да стане каубой в Западен Тексас, Старк едва не бе убит от комарджия, когото хвана да лъже на карти. Единствената причина, поради която уби комарджията, вместо да стане обратното, беше, че оръжието на другия произведе произволен изстрел. Инцидентът насърчи Старк да превърне в навик дублирането на защитата си, просто за всеки случай. Оттогава четири пъти му се беше налагало да стреля с две оръжия по една и съща цел, и то все в Япония. В три от случаите той спаси собствения си живот и живота на приятелите си. В четвъртия нямаше кой знае каква необходимост. Старк изпразни „Колт“ четирийсет и четвърти калибър и „Смит енд Уесън“ трийсет и втори калибър в безпомощен човек, когото вече бе ранил смъртно. За него най-голямата ирония беше, че любовта може толкова лесно да отведе човек до омразата и че омразата в резултат на любовта може да накара човек да извърши неразумни неща, без да се поколебае нито за миг.
Старк искаше да се види с Ву Чун Хин, един от най-богатите мъже в Сан Франциско. Поради факта, че беше китаец, той имаше привилегията да живее в района около площад „Портсмут“, образуван от около дванайсет пресечки, заедно с близо двайсет хиляди свои сънародници китайци и беше достатъчно благоразумен, за да не демонстрира богатството си пред американските жители на града. Старк беше чувал, че Ву е роден във влиятелно семейство в Китай, дошъл в Съединените щати на младини, за да продължи образованието си, и бил принуден да остане тук, когато семейството му било ликвидирано по време на един от бунтовете, които избухвали в страната с трагична регулярност. Каквато и да беше истината за миналото му, настоящето на Ву беше като на собственик на множество ресторанти, публични домове, хазартни заведения и опиумни свърталища. Тъй като Старк се занимаваше със съвсем различен бизнес и не се беше възползвал от стоките и услугите, предлагани от Ву, с изключение на кухнята му, двамата никога не бяха имали сериозни отношения или конфликти. Той нямаше идея защо Ву бе поискал срещата.
— Моля ви, простете ми, че поисках да дойдете тук — обърна се към него Ву.