Когато разсъждаваше за генетиката, мистър Строс го беше предупредил, че още не е създадена точна наука, особено свързана с по-сложни организми. Въпросът за остатъчните и доминиращите белези, смяташе той, става още по-труден. Нека сравним човешките същества с бобови растения. Потенциалният брой на елементите, които играят роля в определянето на тези белези, плаши ума, нали? Макото се съгласи, че е така. И все пак…
Той си мислеше дали да не запита директно родителите си, но бързо се отказа от тази идея. Отричанията на майка му щяха да бъдат непоклатими, а баща му, по-скоро вторият му баща — щеше да се придържа към лъжата, ако това беше лъжа, и никога нямаше да каже истината.
Разкъсван от отчаяние и съмнения, Макото стана отмъстителен. Но върху кого трябваше да се изсипе възмездието?
Какво не беше наред? Кои бяха виновниците? А той как бе могъл да сгреши? Беше богат, може би най-богатият двайсетгодишен младеж в Сан Франциско. Не можеше да отрече, че беше до известна степен пренебрегван от членовете на собствената си социална класа заради расата си, но никой не го бе обиждал в лицето. Богатството и политическите връзки на Матю Старк го предпазваха, а ако не бяха те, правеше го страхът.
Преди пет години трупът на един конкурент на Старк в неговия процъфтяващ захарен бизнес бе намерен да плува в залива. Беше отчасти разкъсан от акулите, но от горната част на тялото му беше останало достатъчно, за да се види огнестрелната рана, която стигаше право до сърцето му. Въпреки че неговата конкуренция бе ликвидирана, което беше от очевидна полза за Старк, нищо не предполагаше, че той има нещо общо с нещастната и мистериозна смърт на мъжа. Един от жълтите вестници в града бе на друго мнение и изписа поредица от истории за други неразкрити престъпления, свързани със Старк, сред които някои буквално предизвикващи смях скалъпени разкази за престрелки в Дивия запад и брутални убийства в Япония. Те не го назоваваха, разбира се, но идентичността беше очевидна. Две седмици след публикуването на първата история сградата, която приютяваше вестника, изгоря до основи заедно с редактора издател. Нямаше доказателство за нещо друго, освен за нещастен случай. Мъжът бил много пиян. Според началника на пожарната, жертвата вероятно бе повалил керосинова лампа, когато бе изпаднал в обичайния си алкохолен ступор късно вечерта. Самата възможност за зла умисъл обаче беше нищожна. Всички винаги бяха много любезни, ако не точно сърдечни и приятелски настроени.
Преди три години Макото беше изоставил домашните си учители и беше приет в Калифорнийския университет, който през последните години се бе преместил в новия си кампус в Бъркли Хилс. За пръв път той живееше сред непознати на своята възраст. А, за нещастие, сред тези непознати беше мускулест млад мъж на име Виктор Бъртън, чийто баща беше влиятелен в Работническата партия, злобна антикитайска групировка, която бе смятана за фаворит на следващите избори за губернатор. Бъртън, който очевидно не различаваше китайско от японско и дори от негърско, настояваше всички да се обръщат към Макото с „жълт негър“ или „чинк“27. По съвет на баща си Макото го игнорира, въпреки че понякога Бъртън затрудняваше нещата. Един ден Бъртън отсъстваше от занятия, а неговите приятели изглеждаха необичайно раздразнителни. Накрая Макото научи, че предната вечер на път от кръчмата към къщи Бъртън е преживял нападение от един или няколко души. Нападателите, които Бъртън нито беше видял, нито беше чул, бяха счупили десния му крак в коляното, дясната му ръка в лакътя и челюстта му в средата. Естеството на нараняванията му правеше невъзможно за Бъртън да използва патерици или да говори разбираемо и това наложи оттеглянето му от университета.
След заминаването му отново можеше да се каже, че всички са много вежливи един към друг.
Макото попита Шоджи и Джиро, двамата японски чиновници в „Ред Хил Консолидейтид Къмпани“, дали знаят какво се е случило с Бъртън. Попита ги по време на седмичната им тренировка по борба без оръжия, в която двамата мъже бяха много сведущи, защото преди да дойдат в Калифорния, бяха самураи при мистър Окумичи. Макото разговаряше с тях на японски, както и с майка си.