Снощи бяха превзели Средищната кула, като бяха вдигнали достатъчно шум, че да привлекат личната гвардия на Ипил извън Будфил и в половин дузина схватки през най-ранните часове на утрото. Гвардейците го бяха забавили с няколко часа, преди да се оттеглят обратно в града, и сега сребърните конични шлемове, по три в колона, личаха по протежение на стените.
Над тях се издигна кълбо дим и миг по-късно фелдмаршалът чу топовен гърмеж. Гюлето се заби в земята на няколко стотици метра пред най-предните му артилерийски части.
Арбър се изсмя безрадостно.
— Тези стени не са изградени така, че да издържат на тежък обстрел. Вероятно ще отвърнат на огъня с оръдия с малка далекобойност и тежест на снаряда1.
— Повече се притеснявам от картеча, докато превземаме стените — отвърна Тамас. — Още по-жалко, че нямаме време да организираме продължителна обсада. Ще трябва да се хвърлим право в пастта на звяра.
— Наистина ли? — Арбър държеше ченето си на ръка разстояние и изрови нещо измежду зъбите. — С две ръце подкрепям едно хубаво нападение, но дори да разполагахме с петдесет оръдия отгоре, днес едва ли ще успеем да оставим нещо повече от някоя и друга драскотина по стената. И а… с цялото ми уважение, сър, но да изпратим двадесет хиляди мъже да прехвърлят стените, ще е най-глупавото нещо, което съм ви виждал да правите.
— Аз съм отчаян човек, Арбър. — Тамас погледна през рамо, като изви главата си, за да плъзне погледне нагоре по Суркови проход. Зачуди се дали основните кезиански войски са научили за плана му и дали не бързат подире му. Сулам трябваше да ги е нападнал, за да им попречи да приклещят Тамас в стените на Будфил. Ако им се бяха изплъзнали, това щеше да свърши катастрофално. — Ела с мен.
Арбър го последва от наблюдателната им позиция надолу към най-голямата батарея; Андрия ги следваше през цялото време. Настоящият телохранител на Тамас беше покрит със засъхнала кръв и миришеше на кланица. Ако не беше един от барутните му магове, фелдмаршалът щеше да го накара насила да се измие. Точно този следобед обаче се нуждаеше от пистолета и острието му.
— Полковник Силвия — извика Тамас, за да привлече вниманието на един от артилерийските екипажи. Силвия беше жена на средна възраст с кафява, късо подстригана коса и мише лице, изцапано с барут. Маншетите на униформата ѝ бяха почти черни от барута. Тамас трябваше да слезе надолу по йерархията чак до капитан, за да намери опитен артилериец, който да не е приятел или обучаем на генерал Хиланска, и за един ден Силвия се беше оказала полковник, начело на Тамасовата бомбардировка.
— Сър! — Тя се изпъна и отдаде чест.
— Готови ли сте?
— Почти, сър. Трябва да преместим още няколко мортири на позиция и ще започнем бомбардировката по ваш сигнал. Ще засипем стените и пространството директно зад тях с мортирите, а прекия обстрел ще съсредоточим върху главната порта.
— Отмени заповедта. Имаш ли далекоглед?
— Да, сър. — Тя извади далекоглед от раницата си и го разгъна, след което зачака инструкциите на Тамас.
— Погледни на около триста метра на изток от главната порта. Виждаш ли последователността от обезцветени камъни? Приличат малко на лице. Много е бледо.
— Не виждам… чакайте. Видях го. Пресвети Адом, прилича на усмихващ се череп.
— Изстреляйте поредица от изстрели право в носа. Стреляте, броите до седем и пак стреляте, броите до две, стреляте и броите до четири. Може да ви трябват няколко опита.
Силвия беше свалила далекогледа си и гледаше Тамас с любопитство.
— Сър?
— Какво е това? — попита генерал Арбър. — Някаква комбинация?
— В известен смисъл. Кралската кабала, втъкала защитните заклинания в стената преди толкова стотици години, е оставила вратичка в магията, в случай че Будфил попадне в ръцете на кезианците и ни се наложи да си го върнем. Направи това и този участък от стената ще е уязвима за артилерийския ни огън.
— И откъде, в името на бездната, знаете това? — попита Арбър.
Тамас изсумтя.
— Бях любимецът на Железния крал, Арбър. Това си имаше своите предимства. — Ако не сработи обаче, напомни си той наум, ще изглеждам като пълен идиот.
— Кога искате да започна, сър? — попита Силвия.
— Започнете обстрела на главната порта веднага щом сте готови. Подгответе група оръдия, които по мой сигнал да стрелят по онзи конкретен участък. Няма да сме готови за атака поне още час.