Скача, ала тялото му е изнемощяло от глада и хилядите болежки. В ръката му има нож. Не знае как се е появил там, нито колко време го е стискал в пестника си. Няма значение. Важно е само нападението. И болката.
Нещо се счупва и той разбира, че е ръката му. Мъжът е едър, много по-едър от него, и изглежда като онези мъже във физкултурния салон, към които се е стараел да не поглежда. Гласовете обаче му заповядват да го атакува, така че той прави именно това. Посяга към очите, забива нокти в кожата.
— Дребно лайно такова, ще те претрепя! — Мъжът е ядосан, а гласовете пищят от удоволствие. Той удря отново и юмрукът попада в носа на мъжа, от който руква кръв. Въпреки болката на агонизиращото си тяло, изпитва мимолетен триумф.
След което получава удар в лицето. Ръка като огромна животинска лапа го сграбчва за гърлото и започва да изцежда живота му. Вдига го над земята и го запраща надалеч. Той се стоварва с глух удар на земята и всичко почернява. Болката е навсякъде, дошла е да го прибере. Гореща течност с вкус на бълбукащо желязо изпълва гърлото и устата му. Повече не може да диша, не може да вижда, да усеща. Чува единствено победоносния кикот на гласовете, които го оставят да умре.
50.
Манди Кауи беше от момичетата, които изглеждаха ужасно сутрин. Маклейн нямаше особен опит с тийнейджърите, поне не с тези, които не седяха с бутилка бира в ръка по автобусните спирки и не крещяха обиди по адрес на всеки минувач. Манди не беше като врякащите кифли, израснали в Тринити12 и Крегмилър13, но беше не по-малко враждебна, докато седеше на кухненската маса срещу него, втренчена в купата омекнал корнфлейкс.
— Манди, успокой се, не си загазила. Точно обратното. — Вече подозираше, че генетично й е заложено да не оказва съдействие на полицията. — Тук съм не в качеството си на полицай, а като приятел на майката на Клоуи. Тя ужасно се безпокои, че снощи Клоуи не се е прибрала. Имаш ли някаква представа къде може да е отишла?
Манди нервно се размърда на стола си. Ако бяха в стаята за разпити, Маклейн би изтълкувал това като признак, че знае нещо, но не иска да го каже. Тук можеше само да гадае дали е така.
— Имаше ли приятел? Може да са си уговорили среща. — Усети как предположението му увисва във въздуха. Подразни се, когато майката на Манди се намеси:
— Спокойно, пиленце. Можеш да отговориш на инспектора. Той няма намерение да те арестува.
— Госпожо Кауи, може ли да поговоря за минутка насаме с дъщеря ви?
Тя го погледна, сякаш е откачил. После грабна чашата си с кафе толкова рязко, че разля малко от кафявата течност на кухненската маса.
— Само за минута. Имам си работа за вършене. — Сетне се потътри навън с розовите си чехли във формата на зайчета.
Маклейн изчака няколко секунди, след като вратата се затвори, а от стълбите се разнесе скърцане. Манди впери очи първо в тавана, а после в недоядената закуска.
— Виж какво, Манди. Ще бъда откровен с теб. Ако знаеш нещо, което може да ни помогне да намерим Клоуи, сподели го. Няма да кажа нищичко на родителите ти, обещавам. Става въпрос не за теб, а за Клоуи. Трябва да я намерим. Колкото повече време минава, откакто е в неизвестност, толкова по-малки са шансовете ни.
Помежду им тегнеше тишина, нарушавана само от тежките стъпки на госпожа Кауи в банята на горния етаж. Маклейн се опита да улови погледа на момичето, но Манди изглеждаше изцяло погълната от купичката храна. Беше почти готов да се откаже, когато тя най-накрая заговори:
— И няма да кажете на мама?
— Не, Манди. Обещавам. Няма да кажа и на майката на Клоуи.
— Запозна се с едно момче в интернет.
Очакваше се.
— Изглеждаше… Не знам. Изглеждаше свестен. Занимавал се с комедия. Откачи от радост, когато Клоуи му сподели за билетите за Бил Бейли. Каза, че и той щял да бъде на шоуто. Само че не се появи.
— Как трябваше да се срещнат? — Маклейн се опита да си спомни името на третото момиче. С нея щеше да разговаря по-късно. — Знаеше ли, че ти и Керън ще сте с Клоуи?
— Не знам дачи Клоуи му е казала. Мисля, че дори не му беше дала телефона си. Не е толкова глупава. Беше взела обаче един от онези откачени тоалети от магазина на майка си и го облече снощи. Може да му е казала да се оглежда за момиче с дрехи от 20-те години на миналия век. Че е лесна за разпознаване.
И лесна за отвличане на улицата след шоуто. Може да е решила да се прибере пеша, защото не е далеч, а парите за такси да използва за нещо по-интересно.
13
Западнал квартал в Единбург, ползващ се с лоша слава заради високата си престъпност. — Б.пр.