— Трябва да се срещна с Макреди и да разбера откъде е задигнал онова копче за ръкавели. Обади се за кола и да отидем на гости на нашия обирджия.
Детектив Макбрайд усърдно чукаше по клавишите на лъскавия лаптоп. Спря, затвори папката, която обработваше, и направи кратка пауза, преди да отговори:
— Не ми се вижда разумно, сър.
— Защо, детектив?
— Защото адвокатът на господин Макреди вече е подал официално оплакване, че при ареста на довереника му е използвана прекомерна сила, както и че е бил задържан по-дълго от необходимото без предявено обвинение.
— Моля? — Маклейн побесня. — Това копеленце влиза в къщата на баба ми в деня на погребението й и си въобразява, че може да извърти подобен номер?
— Да, сър, разбирам ви. Няма да му се размине, но по-добре известно време да стоите настрана от него.
— Аз разследвам убийство, детектив. Той разполага с информация, която може да ме отведе до убиеца. — Маклейн погледна Макбрайд, на чието лице ясно бе изписано неудобство. — Между другото, кой ти каза това?
— Главен инспектор Макинтайър, сър. Каза да стоите настрана от Макреди, ако не искате да си навлечете неприятности. — Вдигна ръце в знак на защита. — Това са нейни думи, сър, не мои.
Маклейн уморено потърка слепоочията си.
— Страхотно, направо страхотно. Копчетата за ръкавели тук ли са?
Макбрайд се разрови из някакви книжа на масата, после му подаде двете пликчета. Маклейн ги пъхна в джоба на сакото си и се запъти към вратата.
— Хайде, идваш ли? — попита той.
— Но аз си помислих, че… Макреди…
— Няма да ходим при Фъргюс Макреди, детектив. Поне не сега. Просто ще подходим от различен ъгъл.
„Дъглас и Футс“, бижутерите на Нейно Величество кралицата, заемаха непривлекателно магазинче в западния край на Джордж Стрийт. Изглеждаше така, сякаш си стоеше там още преди Джеймс Крейг7 да е начертал плановете за Новия град. Несъобразяването му със съвремието се изразяваше и в липсата на табелка „Отворено“. Вратата беше заключена и човек трябваше да натисне звънеца, за да му отворят. Маклейн показа служебната си карта и ги въведоха в задно помещение, което наподобяваше стаичка на иконом в провинциално имение през XIX век. Почакаха няколко минути в тишина, след което ги поздрави старец в раиран черен костюм, приблизително на същата възраст. На кръста му бе завързана тънка кожена престилка.
— Инспектор Маклейн, толкова се радвам да ви видя. Моите съболезнования за баба ви. Толкова интелигентна дама, благословена с добър вкус.
— Благодаря ви, господин Тедър. Много мило от ваша страна. — Маклейн пое протегнатата ръка на мъжа. — Мисля, че тя с удоволствие идваше тук. Често се оплакваше, че магазините в града не са това, което са били едно време, но че човек винаги може да разчита на добро обслужване в „Дъглас и Футс“.
— Стараем се да дадем най-доброто от себе си, инспекторе. Допускам обаче, че надали сте дошли тук само за размяна на любезности.
— Така е, прав сте. Надявах се да ми кажете мнението си за това. — Той извади пликчетата от джоба си и ги подаде на бижутера.
Господин Тедър погледна копчетата за ръкавели през найлона, сетне се пресегна през тезгяха и включи голяма настолна лампа.
— Може ли да ги извадя?
— Разбира се. Моля ви, само внимавайте да не ги размените.
— Няма такава опасност. Разликите помежду им са големи.
— Искате да кажете, че не са от един и същ чифт?
Господин Тедър извади от джоба си малък монокъл, закрепи го на окото си и се наведе над първото копче. Около минута го търкаля между пръстите си. След това го върна в пликчето и повтори процеса с второто копче.
— Чифт са — каза накрая, — но едното с било използвано редовно, а другото е почти като ново.
— Как разбрахте, че са чифт, сър? — попита Макбрайд.
— И двете имат еднакви щемпели, при това поставени от нас през 1932 г. Изключително качество, изработени по поръчка. Вероятно са част от комплект за млад мъж, включващ и копчета за риза и пръстен с печат.
— Имате ли идея на кого са принадлежали?
— Момент да проверя… 1932-а… — Господин Тедър се пресегна към прашен рафт, пълен с дневници с кожени подвързии. Бавно прокара пръсти по тях, докато стигне до търсения, и го извади. Беше доста тънък. — В началото на 30-те са направени малко поръчки. Заради Голямата депресия, както можете да се досетите. — Той остави дневника на тезгяха, внимателно го отвори на последната страница и прегледа съдържанието, изписано с красиви калиграфски букви и поизбледняло от времето мастило. Пръстът му проследяваше редовете по-бързо, отколкото Маклейн успяваше да разчете думите, написани с тесен наклонен почерк. След малко спря и запрелиства страниците една по една, докато накрая намери търсената. — Ето, да. Това е. Златен пръстен с печат. Чифт златни копчета за ръкавели, инкрустирани с кръгли рубини. Прилягащ комплект копчета за риза, шест броя, отново златни, инкрустирани с рубини. Продадени на господин Мингис Фаркър от Сайтхил. Аха, разбира се, банка „Фаркър“. Те не изпитваха затруднения между войните. Ако си спомням правилно, спечелиха цяло състояние от превъоръжаването.
7
Шотландски архитект, спечелил състезанието за най-добър благоустройствен план на Единбург през 1766 г. — Б.пр.