Така се поощряваха един друг да отидат по-наблизо и да узнаят истината.
Окуражени, те изтичаха надолу и завариха девойката все още над раните на младежа. Застанаха, без да смеят да произнесат или да сторят нещо. Някакъв шум и сянката на мъжете, на която попадна те й, накараха девойката да повдигне глава. Тя отново, всецяло отдадена на грижите си към този, който лежеше пред нея. Тъй дълбокият копнеж и чистата любов забравят връхлетелите отвън мъки и всякаква радост. И тя насочи поглед и внимание само към любимия.
3. След като разбойниците я заобиколиха и застанаха пред нея, сякаш решаваха да предприемат нещо, момичето отново вдигна глава и видя загорелите им лица и отблъскващия им вид.
— Ако вие сте духовете на тези трупове — обърна се към тях, — нямате никакво право да ни безпокоите. Защото повечето загинахте от ръцете един на друг, а тези, които паднахте от мене, станахте жертва на моята самозащита и отмъщение за нахалството си срещу моето благонравие. Ако сте от живите, водите, както виждам, разбойнически живот и идвате тъкмо навреме. Убийте ни и ни освободете от окръжаващите ни отвред беди, сложете край на нашата драма.
Тя им издума така като на сцена, но те не разбраха нито дума и оставиха на място двамата, като се увериха, че най-добрата им стража е тяхната слабост. И се завтекоха към натоварения съд, за да го оплячкосат. Изоставиха другото (имаше много и разнообразни вещи), но изнесоха злато и сребро, скъпоценни камъни и копринени тъкани — толкова, за колкото им стигаха силите. Когато вече сметнаха, че са задигнали достатъчно много — и наистина имаше с какво да наситят дори разбойническата си алчност, — изнесоха плячката на брега за подялба, но не според стойността на всеки трофей, а според тежестта му. А девойката и младежа оставиха за после.
Но в същото време връхлетя друга разбойническа шайка. Начело на отряда стояха двама конници. Щом първите ги видяха, без да се съпротивяват и без да вземат със себе си каквато и да е част от плячката, за да не бъдат преследвани, се впуснаха в стремглаво бягство. Те бяха десетина, а нападателите им се сториха тройно повече.
Девойката и този, който беше пред нея, попаднаха втори път в плен, макар че още не бяха заловени. И тези разбойници се втурнаха към плячката, но се стъписаха от недоумение и почуда пред гледката. Те си помислиха, че многото убийства са дело на първите разбойници. Като видяха девойката в чуждото, скъпо облекло, нехайна към сполетелите я ужасии, като че те не са ставали, цялата в грижи над раните на младежа, страдаща сякаш от собствена болка, учудиха се на красотата и смелостта й. Те се удивиха и на ранения — той лежеше тъй строен и снажен, лека-полека се съвземаше и възвръщаше обикновения си вид.
4. Най-после главатарят на разбойниците приближи и сложи ръка върху рамото на девойката, заповяда й да стане и да го последва. Тя не разбра нито една от думите му, но отгатна заповедта и притегли младежа — той също не искаше да се отдели от нея, и като насочи меча към гърдите си, заплаши, че ще се прободе, ако ги разделят. Главатарят на разбойниците разбра част от думите й, повече по жестовете. В същото време, като се надяваше, че ще има в лицето на младежа помощник в големите си предприятия, ако му запази живота, свали от коня му своя оръженосец, слезе и сам той и покачи на конете пленниците. А на другите нареди да овържат плячката и да вървят след тях, самият той притичваше пешком на близко разстояние, да не би някой от тях да се катурне.
Това, което ставаше, не беше никак странно. Сякаш водачът изпълняваше ролята на слуга и победителят прислужваше на пленниците. Така благородството и красотата могат да покорят дори разбойническия нрав и да владеят над грубостта.
5. Като изминаха около два стадия покрай брега, свърнаха встрани, оставиха отдясно морето и започнаха да се катерят направо по стръмнината. С мъка прехвърлиха хребета и слязоха от другата страна на планината пред някакво езеро.
А то беше такова. Цялото място египтяните наричат пастирско. Там се е образувала падина, тя приела някои разливи на Нил и се образувало езеро, което по средата е неизмеримо дълбоко, а по краищата преминава в мочурище. Каквото за моретата са крайбрежните ивици, това за езерата са мочурищата. По тези места се разпореждат египетските разбойнически шайки. Там едни обитават малки колиби върху парчета земя, ако такива все пак се подават над водата, други живеят върху лодки, които им служат и за превоз, и за дом. Върху тях жените предат, върху тях раждат. Когато се роди малкото, отначало го хранят с майчиното мляко, а след това с риба от езерото, която сушат на слънце. Щом видят, че новороденото почва да пълзи, връзват го за глезена с ремък, толкова дълъг, че да стига до края на лодката или колибата. Така този ремък на крака му става нещо като своеобразна бавачка.