— Но като казваш, че е влюбена — обърнах се към него, — можеш ли да кажеш кого обича?
— Не, кълна се в Аполон — отговори. — Как и откъде мога да зная? Пред всички съкровища бих предпочел да обича Алкамен, сина на сестра ми, когото отдавна съм определил за неин жених, доколкото зависи от волята ми.
Тогава му казах, че може да познае, като въведе при нея и като й покаже младежа. Той се съгласи и си отиде.
Около пазарно време пак ме потърси.
— Чуй неприятна вест — ми каза. — Момичето сякаш безумствува. Държането й е странно. Въведох, както ме посъветва, Алкамен и го препоръчах като прекрасен момък. А тя, сякаш вижда главата на Горгона[46], или нещо още по-отвратително, нададе пронизващ и силен вик и извърна поглед към другата страна на стаята, стисна с ръце като с примка шията си и заплаши с клетва, че ще свърши с живота си, ако не излезем веднага. Ние се отдалечихме по-бързо, отколкото може да се произнесе една дума. Какво друго трябваше да направим при това странно поведение? Отново ще те молим да не позволиш тя да загине и ние да останем излъгани в надеждите си.
— Харикле — отвърнах, — не си се заблудил, че девойката безумствува. Тя е възбудена от сили, които самият аз изпратих, и то не най-слаби, които я принуждават да върши, каквото нито й е присъщо, нито го желае. Но явно някой противобог се намесва в това дело и се старае да попречи на духовете, мои помощници. Затова време е да ми покажеш митрата, която си намерил подхвърлена заедно с момичето и другите отличителни белези. Страхувам се, че тази митра крие някаква магия и е изпълнена с магически знаци, които озлобяват душата. Може би някой враждебен дух още от рождение й замисля живот без любов и без деца.
8. Той се съгласи и след малко дойде с митрата. Помолих го да ми даде време да я проуча. Отправих се към жилището, в което бях отседнал, и без ни най-малко да се бавя, се заех с разчитането на етиопското писмо на митрата, но не демотичното, а царското, извезано, което прилича на египетското хиератично писмо. Като го прегледах, открих следния надпис:
«Аз, Персина, царица на етиопците, пиша на моята дъщеря, както и тя след време да се нарича, на която съм майка само до родилните болки, следния предсмъртен плач:»
Когато, Кнемоне, попаднах на името Персина, онемях. Но продължих по-нататък. Писмото гласеше:
«Че нямам никаква вина, дете мое, че те подхвърлих след раждането, нито че те отнех от очите на баща ти Хидасп, нека ми бъде свидетел нашият родоначалник Хелиос. Все пак, дъще, някога, ако оцелееш, ще се оправдая пред тебе и пред твоя спасител, ако божеството ти го прати, и пред целия човешки род, като разкрия причината на подхвърлянето. Наши деди са от боговете Хелиос и Дионис, а от героите Персей и Андромеда[47], след тях Мемнон[48]. На времето строителите на царските дворци са украсили с картини из техния живот стаите им. Лицата и делата на другите са изобразени в мъжките зали и в откритите галерии, а с любовта на Андромеда и Персей са изпъстрени спалните покои. Случи се сега тук след десет години, откакто Хидасп ме взе за съпруга (ние дотогава не бяхме ощастливени с деца), през един пладнешки час почивахме в лятна дрямка. Тогава баща ти ме притисна в обятия и се закле, че някакъв присънен образ му внушил да постъпи така. Веднага почувствувах, че съм заченала плод. Времето до раждането ти минаваше в общонародни празненства и благодарствени жертви на боговете. Царят се надяваше на наследник на престола. Но когато те родих бяла, с неприсъщ на етиопците цвят, се досетих за причината: при съпружеската прегръдка съм погледнала Андромеда. Картината я показва съвсем гола (току-що Персей я отвежда от скалата), така за беда заченах плод с цвят на кожата подобен на героинята. Затова реших да се избавя от позора и смъртта, защото вярвах, че цветът на кожата ти ще ме уличи в изневяра (никой не би повярвал на обясненията ми), а на тебе да отредя неизвестна съдба, която е за предпочитане пред смъртта или пред позора на извънбрачно родена. Излъгах съпруга, че си умряла веднага след раждането, и те подхвърлих тайно и негласно, като приложих съкровища, колкото можах, за възнаграждение на спасителя ти. Разкрасих те и с друго, и с тази митра, в която извезах тъжната история на твоята и моята съдба и която запечатах с кървавите си сълзи, едновременно с раждането станах първескиня и опечалена. Но, сладка моя, за миг само моя дъщеря, ако оживееш, помни благородния си произход и пази чистотата си, която е единственият знак за женска добродетел, следвай царствено поведение, което наследяваш от родителите си. Не забравяй да потърсиш между всички съкровища, които сложих до тебе, и да лазиш пръстена, който твоят баща ми подари при женитбата. Той носи царската емблема, а в гнездото му е вложен скъпоценният камък пантарб, притежаващ тайнствена сила.
47
Според мита, за да изкупи вина на своята майка, дъщерята на етиопския цар Андромеда била прикована на скала край морето. Персей я спасил и я взел за съпруга. Нейното освобождение било изобразено върху картина, която описва писателят Филострат.
48
Мемнон, рано загиналият красив етиопски цар, син на Аврора (Зората) и на Титон. Притекъл се на помощ на троянците в Троянската война и паднал от ръката на Ахил.