— Как не — отвърна, — когато най-обичното ми същество по-скоро ще се прости с живота, отколкото, както ти твърдиш, да встъпи в брак, ако трябва да се вярва на сънищата, и на другите, и на тези, които ми се присъниха тази нощ. Насъне видях как питиецът[49] изпусна из ръката си орел, той веднага излетя и — уви! — грабна дъщеря ми из моята прегръдка и я отнесе на оня край на земята, изпълнен с някакви привидения и тъмни сенки. Накрая не можах да разбера какво ще направи, защото поради грамадното разстояние погледът ми не успяваше да следи полета му.
15. От тези думи отгатнах значението на съня, но за да изведа Харикъл от отчаянието и да разпръсна подозренията му относно бъдещите събития, казах:
— Ти си жрец, и то на най-проницателния от боговете, а не можеш да тълкуваш както подобава съня, който ти предвещава бъдещия брак на твоето дете. Орелът означава жениха, който ще я отведе, това ще стане със съгласието на питиеца, сякаш той сам със собствената си ръка ще доведе нейния жених. А ти негодуваш от това съновидение и тълкуваш съня малодушно. Нека, Харикле, се въздържаме от неблагочестиви думи и да следваме волята на всемогъщите, освен това, и още повече да се опитаме да склоним и девойката.
Той ме попита какво трябва да прави, за да я убеди още повече.
— Ако притежаваш — отговорих — някакво съкровище — златовезана одежда или скъпоценна огърлица, поднеси й ги като дар от жениха и с подаръка умилостиви Хариклея. Златото и безценните камъни упражняват непреодолима магия над жените. Трябва да подготвиш и всичко друго за празненството. Бързай с брака, докато девойката още изпитва непроменено чувството, извикано от моето изкуство.
— Смятай, че няма да пропусна нищо от твоите заръки — каза Харикъл, изпълнен с радост, и се затича, за да превърне думите си в действие.
И той наистина — както узнах по-късно — изпълнил точно съвета ми: без да се забави, поднесъл като сватбени дарове от Алкамен и скъпоценната одежда, и етиопските огърлици, които били подхвърлени от Персина заедно с Хариклея като нейни белези.
16. Аз пък намерих веднага Теаген и го попитах къде се намират сънародниците му, които участвуваха заедно с него в празничното шествие. Девойките си тръгнали — ми отговори, — изпратили ги напред, понеже вървят по-бавно. Едва задържали и ефебите, те станали неспокойни и желаели да се върнат дома.
Щом научих това, съобщих му да предаде на тях, и самият той да извърши следното: наредих им да следят за знака, който ще им дам в съответното време и час. След това се разделих с Теаген и се запътих за храма на питийския бог, за да измоля от него оракул за бягството заедно с двамата млади. Но божеството е по-бързо и от всяка мисъл: то подпомага, и без да е призовано, това, което е по волята му, често с милостта си изпреварва молбата. Също и тогава питиецът даде отговор, преди да е зададен въпросът, и показа на дело ръководството си. Когато бързах да изпълня намерението си, както казах, запътен към жрицата, бях спрян от някакъв вик на чужденци: «Участвувай, драги, заедно с нас във възлиянието!»
Те се отправяха под свирнята на флейта към свещено пиршество в чест на Херакъл. Повикаха ме и аз забавих хода си. Не беше благочестиво да отмина светия зов. Когато взех и запалих тамян и възлях чиста вода, те като че се учудиха на «великолепните» ми жертви. Въпреки това ме поканиха да взема участие в угощението им. И на това тяхно желание се подчиних. Възлегнах въз ложе, което бяха настлали за гостите с мирт и лавър. Насладих се от познатата ми храна и се обърнах към тях:
— Приятели, аз вече изпитах удоволствието от разкошното угощение, но още не зная нищо за вас. Най-после трябва да ми кажете кои сте и откъде сте.
Само на простите и необразованите, мисля, е присъщо, след като направят възлияния и се нагостят, като сключат дружба със свещената сол, да се разотидат, преди да се опознаят.
Те ми разказаха, че са финикийци от Тир, тръгнали по търговия и че плават за Картаген в Либия с голям товарен кораб и возят за там индийски, етиопски и финикийски стоки. Отпразнували сега победното тържество с угощение в чест на Херакъл Тирийски. Младежът, когото ми посочиха възлегнал срещу мене на трапезата, получил тук наградата за борба и прославил Тир с победата си над другите гръцки градове.
— Когато плавахме покрай Малея[50] против насрещни ветрове — продължиха те — и трябваше да пристанем в Кефаления[51], той ни се закле в нашия местен бог, че съновидение му предрекло предстоящата питийска победа. И ни склони да се отбием от взетия курс и да слезем тук. Той потвърди на дело предсказанието. Доскоро търговец по професия, сега пожъна славна победа. Това угощение посвещава на бога, който му предрекъл победния венец едновременно като благодарствен дар и за щастлив път. Защото призори, драги приятелю, се гласим да отплаваме, ако ветровете улеснят намерението ни.
49
Питиец, епитет на Аполон според светилището му в местността Пито в полите на Парнас във Фокида.