Теаген и Хариклея останаха сами в пещерата и връхлетелите ги беди им се сториха висше щастие. Тогава за пръв път те останаха един с друг освободени от всичко, което можеше да ги смущава, тогава необезпокоявани се отдадоха напълно на прегръдки и целувки. В пълна забрава на всичко те дълго стояха сякаш слели се един с друг, наслаждавайки се на непорочна и невинна любов, като примесваха горещите си сълзи и разменяха чисти целувки. Ако Хариклея забележеше някаква възбуда и проява на мъжественост у Теаген тя му напомняше дадената дума и го възпираше. Без труд той се овладяваше и лесно и с разума си надвиваше своите чувства. Покорен от любовта, той беше господар на страстта си. Когато късно едва се сетиха, че трябва да предприемат нещо и да се разделят с милувките, пръв Теаген заговори така:
— Да останем неразделни, Хариклея, и да запазим най-скъпото на света, заради което изтърпяхме всичко — това е единственото ни желание, дано елинските богове ни го осъществят. Но човешката съдба е непостоянна и се насочва ту насам, ту натам. Много претеглихме, но и на много се надяваме. А сега според уговорката с Кнемон трябва да се запътим към селото Хемис, макар че е неизвестна по-нататъшната ни участ. Както изглежда, дълго и безкрайно разстояние ни дели от страната на нашите надежди. Затова нека си уговорим някакви условни знаци, чрез които тайно да си съобщаваме нашето присъствие, и ако някога се случи да се разделим, да се търсим един друг. Приятелската уговорка при странствуване, когато се следва точно, помага твърде много за взаимното намиране.
5. Хариклея се съгласи и решиха, ако се разделят, Теаген да надписва на храмове или на видни статуи, херми[52] и камъни по кръстопътищата: «Питиецът», а Хариклея: «Питийката тръгна надясно или наляво, към този град или село, или народ», и да означават деня и часа. Ако пък се срещнат на някое място, достатъчно е единият да види другия — защото никакво време не ще заличи у тях любовните знаци в сърцата. Все пак Хариклея показа подхвърления някога заедно с нея бащин пръстен, а Теаген — раната на коляното, причинена му от лова на глиган. За устна парола тя избра «факел», а той — «палмово клонче».
След това те отново се прегърнаха и отново плакаха, сякаш, мисля, извършваха жертвено възлияние със сълзи и превръщаха целувките си в клетви.
След взаимните уверения излязоха из пещерата, без да докоснат другите скрити там съкровища. Защото смятаха за опетнено спечеленото с грабеж богатство. Но взеха със себе си само това, което сами бяха донесли от Делфи, а разбойниците им го бяха заграбила. Хариклея се преоблече и постави в някаква торбичка огърлиците, венците и свещеното облекло, а за да не се познават, наслага отгоре други малоценни предмети. На Теаген предаде да носи лъка и колчана — най-приятния за него товар и най-отличителното оръжие на бога, на когото служи.[53]
Едва стигнаха брега на езерото и се готвеха да се качат на лодка, забелязаха отред тежковъоръжени да се прехвърлят на острова.
6. От гледката им се зави свят, те останаха дълго онемели и неподвижни, сякаш безчувствени към съдбата, която така едно след друго им носи беди. Късно едва, когато приближаващите почти бяха слезли на брега, Хариклея поиска да побягнат и да се скрият в пещерата, където може би не ще ги намерят. И веднага се втурна да бяга. Теаген я възпря:
— Докога — извика той — ще бягаме от съдбата, която ни преследва навсякъде? Нека отстъпим пред нея, накъдето и да ни тласка. Така ще си спестим безцелни лутания, скитнически живот и непрестанните подигравки на съдбата. Не виждаш ли, че тя ни изпраща след бягството нападение на пирати, след превратностите по море още по-страшните премеждия по суша? Доскоро битки, след това разбойници! Неотдавна ни хвърли в плен, след това отново ни изостави. Даде ни възможност за спасение и бягство, и отново ни срещна с пашите убийци. Тя си играе с нас на война и прави живота ни сцена и драма. Защо тогава да не скъсим това трагическо представление и да не се предадем на тези, които желаят да ни убият, за да не се престарава прекомерно съдбата с края на драмата и да ни принуди сами да нанасяме удара срещу себе си?
7. Хариклея не се съгласи с всичко. Неговите укори към съдбата тя смята справедливи, но не одобрява предложението му да се предадат доброволно в ръцете на неприятелите, защото не било сигурно, че след пленяването им те ще ги убият (борели се с не съвсем благосклонно божество, което нямало да се примири със скорошния край на техните бедствия, но щяло да поиска да останат живи, за да робуват, което в същност не е ли по-горчиво и от смъртта?). Да бъдат оставени на позорния и ненавистен произвол на долни варвари? «По всякакъв начин, ако е възможно, трябва да го избегнем и от опита на миналото да се надяваме на някакъв обрат, тъй като често сме се спасявали дори от още по-безизходни положения.»
52
Херма, невисока четиристранна колона с главата на Хермес или на друго божество. Издигана на улици, площади и кръстопътища.