— Нека бъде, както желаеш — каза Теаген и я последва, накъдето тя го поведе.
Но те не успяха да стигнат до пещерата. Докато виждаха идващите пред тях, не забелязаха неприятелския отред, който вече беше слязъл от другата страна на острова и им пресече пътя откъм гърба.
Ужасени се спряха. Хариклея побягна към Теаген, ако трябва да умре, да намери смъртта си в прегръдката му. Някои от нападателите вдигнаха оръжие да нанесат удар. Но когато двамата млади отправиха към тях ведрия си поглед, тяхната смелост се сломи и десниците им се отпуснаха. Защото пред красотата се стъписват и ръцете на варварите, пред приятната гледка се укротява дори упорито око.
8. Хванаха ги и ги заведоха при главатаря си, бързайки да му доведат първи най-хубавата плячка. Това беше единственото, което можеха да намерят. Никой друг не можа да донесе нищо друго, макар че пробягаха от единия край до другия край на острова и, като че с мрежи, с оръжие отвред го опасаха целия. Още от първата битка островът беше опустошен изцяло от огъня, а мястото на пещерата, която единствено не беше засегната, им беше непознато.
И така двамата бяха отведени при военачалника. Той беше Митран, началник на стражата на Ороондат, който пък управляваше Египет като сатрап от името на великия цар. Както се разбра, Митран срещу голям подкуп от Навсикъл бе дошъл на острова да търси Тисба. Когато доведоха наблизо пленниците — те често призоваваха боговете-спасители — и Навсикъл ги видя, му хрумна нещо, което го изтъкна като хитър търговец. Той се втурна и високо извика:
— Ето това е Тисба, която ми грабнаха проклетите разбойници, но аз, Митране, благодарение на тебе и на боговете си я възвръщам отново.
Той улови за ръка Хариклея и се престори, че изпитва необикновена радост. И предума Хариклея, като й подшушна тихо на елински, за да не чуят присъствуващите, ако желае да се спаси, да се представя за Тисба. И хитростта сполучи. Хариклея, като го чу да говори на елински, си помисли, че мъжът иска да й помогне, и прие съвета му. Когато Митран поиска да научи как се нарича, тя се представи за същата Тисба. След това Навсикъл се завтече и започна да целува главата на Митран, като се чудеше на съдбата. Започна да хвали варварина, че и друг път той имал успех в походите, а имал щастие и в сегашните действия. Митран, поласкан от похвалите и едновременно подмамен от името Тисба, повярва, че работите стоят точно така, и се възхити от хубостта на Хариклея (тя блестеше през простата си дреха както лунна светлина през облак), а и в лековерието си той беше измамен от тънката находчивост. И не му остана време да премисли.
Щом е твоя, вземи и отведи я.
След тези думи му я предаде. Но въпреки това не сваляше очи от нея, което издаваше, че против волята си отстъпва девойката, защото е получил предварително възнаграждението си.
— А ей този, който и да е — каза Митран, като посочи Теаген, ще остане за наша плячка и ще ни последва под охрана, за да го изпратим във Вавилон Той е напълно достоен да прислужва на царската трапеза.
9. След този разговор преплаваха езерото и се разделиха. Навсикъл с Хариклея се отправи към Хемис, а Митран тръгна за други подчинени на него селища без да се бави, изпрати Теаген до Ороондат, който се намираше в Мемфис[54], със следното писмо:
«На сатрапа Ороондат от Митран, началник на гарнизона.
Взех в плен един млад елин, премного прекрасен за моите подвластни и единствен достоен да се явява пред очите на великия божествен цар и да му прислужва. След като го плених, ти го изпращам и отстъпвам на тебе удоволствието да представиш на общия ни господар великия и блестящ дар, какъвто бисер царският двор още не е виждал и никога в бъдеще не ще види.»
10. Така гласеше писмото.
Зората едва се зазоряваше, когато Каласирид и Кнемон се запътиха към Навсикъл, бързайки да научат каквото още не бяха успели да узнаят. Запитан, как е извършил, Навсикъл разказа всичко — как отишъл на острова, как го намерил обезлюден, как най-напред не срещнал никого, как след това с измама подвел Митран и получил някаква девойка като мнима Тисба. Че постъпил по-добре, като отвел тази, отколкото ако беше намерил онази. Разликата между тях съвсем не нищожна, а колкото между божество и човек. Нищо не надминава нейната хубост, не му е възможно да опише. Тя може само да се види, когато самата се яви лично.
54
Мемфис, разположен в северната част на Среден Египет, бил главен град на шеста персийска сатрапия.