14. Такива са всички индийски и етиопски аметисти. Но този, който Каласирид даде на Навсикъл, ги превъзхождаше още повече, на него беше врязано изображение на живи същества: момченце наблюдаваше от невисока скала овцете си и събираше по пасбището стадото със звуците на свирка. Овцете, както изглеждаше, се подчиняваха на мелодията на сирингата. Някой би казал, че носят златни руна. Това се дължеше не на художника, но на присъщия на аметиста блясък, който цъфтеше от гърбовете на животните. Личаха и веселите подскоци на агънцата. Едни от тях накуп се изкачваха върху скалата, а други се тълпяха в палав кръг около овчарчето, превръщайки възвишението в площадка за пастирска сцена. Трети буйствуваха в огъня на аметиста като в слънчево сияние и с края на копитцата тупкаха по скалата. По-големите и по-смелите изглежда искаха да прескочат през кръга, но бяха възпирани от изкуството, което беше обкръжило със златна рамка, като с кошара, леглото и скалата. Това беше истинска скала, а не подражание. Защото художникът беше очертал високите части на камъка и успял да покаже наистина това, което желае, като решил, че е излишно да се пресъздава камък в камък.
15. Такъв беше пръстенът.
Навсикъл беше смаян от неочаквания подарък и още повече се зарадва от стойността му, която според него беше равна на цялото му състояние.
— Аз се шегувах, драги Каласириде — каза той, — и не ставаше дума за такъв откуп. Исках, разбира се, да ти дам даром твоята дъщеря. Но понеже «преславните дарове на боговете — както казва поетът — не трябва да се отхвърлят», приемам този пратен от бога камък убеден, че както винаги, така и сега Хермес, най-красивият и най-щедрият от боговете, ми праща тази находка, която наистина е дар, пратен до тебе чрез огъня. Затова може да се види как пръстенът грее от пламъка. Освен това според мнението ми най-прекрасна е придобивката, която не уврежда дарителя, а обогатява дарявания.
Щом изказа това, Навсикъл покани на пиршеството Каласирид и останалите, като отдели място за жените във вътрешността на храма, а мъжете настани в преддверието.
А след като изпитаха насладата от гозбите и трапезите бяха опразнени за чашите, мъжете изпяха химн и извършиха възлияние в чест на Дионис, а жените след химн на Деметра танцуваха. Само Хариклея се беше уединила, посветила се на своята грижа. Тя се молеше за Теаген — да бъде спасен и запазен за нея.
16. Когато пиршеството достигна върха си и всеки се забавляваше, както може, Навсикъл вдигна за наздравица чаша с чиста вода и произнесе:
— Драги Каласириде, пия за твоето здраве, както обичаш, с чистата течност на нимфите, чужди на Дионис и още недокоснати[57] от него. Ако и ти отговориш в наздравица с реч за твоята история, която желаем да чуем, ще ни почерпиш с най-сладкото питие. Виждаш как жените изпъстрят с песни и танци пира. За нас разказът за твоите странствувания, ако пожелаеш да разкрасиш с него пиршеството, ще бъде по-приятен и от танците, и от всяка флейта. Ти често, както знаеш, ми обещаваше и все отлагаше, понеже беше отдаден на своето нещастие, но няма да ти се яви по-сгоден случай от сегашния — от твоите чада дъщеря ти е спасена и стои пред очите ти, а скоро с помощта на боговете ще видиш и сина си. Ако и сега отложиш разказа си, силно ще ме наскърбиш.
— Всичко най-хубаво да ти се случи, Навсикле — прекъсна го Кнемон, — защото сега отстраняваш всички музикални инструменти, които си привлякъл за симпозиона, и ги оставяш на по-непридирчиви люде, за да слушаш тайнствени истории, наистина доставящи божествена наслада. Струва ми се, че ти най-добре разбираш божествата, защото съчетаваш Хермес с Дионис и слагаш за подправка на пиршеството сладостта на речите. Учудвам се и на останалото изящество на жертвоприношенията ти, но няма как повече да се почете Хермес, отколкото като се украси пиршеството с най-характерното за този бог — речите.[58]
Каласирид се съгласи, било за да се хареса на Кнемон, било за да предразположи за после Навсикъл. И разказа всичко. Предаде накратко началото, което вече беше разказал на Кнемон, а изобщо отмина нещо, което според него беше по-добре да не узнае Навсикъл. А подбра, което още не беше разказвал и което имаше връзка с разказа. Започна от момента, когато избягаха от Делфи и се качиха на финикийския кораб.
58
Хермес, пратеникът и вестителят на боговете, бил почитан и като покровител на красноречието.