17. Отначало пътуването им минавало според тяхното желание, откъм гърба им подухвал лек ветрец. Но когато навлезли в Калидонския проток, били не малко затруднени, защото там морето обикновено е неспокойно.
Кнемон помоли да не пропусне, ако знае, да обясни защо морето на това място е неспокойно.
— Йонийско море — поясни Каласирид, — което е обширно, се стеснява тук и като че ли през устие се влива в Крисейския залив[59]. От бързина да се слее с Егейско море, то напира, но се задържа от Пелопонеския провлак, струва ми се, поради божески промисъл, за да предотврати чрез преграждащия провлак заливането на противоположния бряг. И, нещо естествено, водата се връща обратно и притиска протока повече, отколкото в останалата част на залива, защото нахлуващите води връхлитат често срещу обратното течение. Оттук произлиза раздвижването на водата, водите се надигат и се сблъскват водни грамади.
Последва шумно одобрение от страна на присъствуващите, което потвърждава, че обяснението на Каласирид е правдиво.
— Като преминахме протока — продължи той — и изгубихме от очи Острите острови, на хоризонта изплува скалистият Закинтски нос, сякаш загърнат в здрачен облак. Кормчията нареди да сгънем платната. Запитахме го защо забавя хода на кораба, плаващ по попътен вятър, а той отговори: «Ако оставим надути платната, ще приближим острова по време на първата нощна стража[60], а е опасно, да не би да пристанем в тъмното върху прибои и подводни скали. Добре е да прекараме нощта навътре в морето и да използуваме умерено вятъра, с намерение да приближим брега призори.»
18. Това каза кормчията, но не стана така, Навсикле, спуснахме котва. Когато слънцето изгря, обитателите на острова, които живееха край пристанището, отстоящо недалеч от града, се стекоха към нас като към някаква необикновена гледка. Те бяха учудени, както изглеждаше, на подвижността, красивата изработка и големината на кораба. Казваха, че по тях се познава финикийското изкуство. Още повече се учудваха, че сме имали неочакваното щастие да плаваме спокойно и безопасно зимно време вече след залеза на Плеядите[61].
Щом привързаха за брега въжетата, почти всички напуснаха кораба и се запътиха към града Закинт за покупки. Аз пък (защото чух от кормчията, че те искат да останат на острова през зимата на кораба) се отправих надлъж по брега да търся някакво жилище — смятах кораба за неподходящ подслон поради моряшката глъч, а града за несигурен за младите бегълци. Като изминах известно разстояние, виждам стар рибар да седи пред собствения си дом. Той залавяше разкъсаните бримки на мрежата си.
— Здравей, уважаеми — му извиках, като приближих, — кажи ми къде да намеря някакъв подслон?
— Ей там при близкия нос — отговори — се закачи вчера на подводна скала и се разкъса.
— Това — отвръщам — не исках да узная. Все пак ти би постъпил добре и по човешки, като или сам ни приемеш при себе си, или ни упътиш към друг.
— Не аз самият — отговори, — защото не плавах с тях. Тирен не би се излъгал, макар че му тегне старостта. Това е грешка на момчетата, които не познават подмолите и метнали мрежите не на място.
Най-после разбрах, че той не чува добре, и извиках по-силно:
— Казвам ти «здравей!» и те моля да ни посочиш подслон, защото сме чужденци.
— Здравей и ти! — отговори. — И остани, ако желаеш, при нас, ако не си от тези, които търсят много легла и водят след себе си тълпа от прислужници.
— Казах, че имам две деца, а третият съм аз.
— Тогава добре — извика той. — У нас ще намерите с един повече. Мои сътрапезници са още двете ми деца, по-старите се ожениха и си имат свои домове. А четвъртата е кърмачката на децата. Защото майка им почина наскоро. Така че, приятелю, не се тревожи и не се съмнявай, че ще приемем от сърце мъжа, който издава от пръв поглед знатния си произход.
Така и направих. Не след дълго бяхме сърдечно приети заедно с Теаген и Хариклея от Тирен. Той ни отдели най-топлата част от жилището си.
Отначало прекарвахме зимата много приятно. Цял ден бяхме заедно и се разделяхме само за спане. Хариклея нощуваше заедно с кърмачката, аз и Теаген в отделна стая, а Тирен със синовете си в друга стая.
Слагаха ни обща трапеза. За останалото се грижехме ние, а Тирен угощаваше богато младите с даровете на морето, които отчасти сам той ловеше, отчасти за приятно прекарване на времето и ние вземахме участие и го придружавахме при риболова. Той го упражняваше по разни начини според времето на деня. Хвърляше опитно мрежата и имаше щастлив улов, така че повечето приписваха на щастието неговата опитност в занаята.