Но на когото изобщо не върви, както казват, навсякъде го преследва нещастието. И при усамотението красивата Хариклея не остана необезпокоявана.
19. Оня търговец от Тир, победителят в Питийските игри, с когото пътувахме заедно, често идваше сам при мене и ме безпокоеше с упоритите молби аз като баща на Хариклея да го оженя за нея. Хвалеше се много и ту подчертаваше благородния си произход, ту пресмяташе личните си богатства. Товарният кораб бил негова собственост, той притежавал по-голямата част от товара, който се състоял от злато, скъпоценни камъни и копринени тъкани. Като не малка добавка към славата си назоваваше и победата в Питийските игри, и още много друго. Когато му посочвах сегашната си беднота и че съм решил да не давам дъщеря си на човек от чужбина и от народ, отдалечен на такова разстояние от Египет, той възрази:
— Стига с това, татко. Ако аз я взема, ще сметна, че девойката струва повече от много таланти[62] и цяло богатство като зестра, ще заменя родината си с вашата, ще се откажа от пътешествието си към Картаген и ще отпътувам заедно с вас, накъдето пожелаете.
20. Като виждах, че финикиецът не ми дава мира, но все по-страстно преследва намерението си и не пропуска ден, без да ме безпокои за същото, реших временно да го успокоя с добри обещания, за да не изпитаме на острова грубата му сила, и обещах, че ще изпълня всичко, щом пристигна в Египет.
Така едва се отървах, макар за малко време, от този човек. Но съдбата премята, както казват, една вълна подир друга. Не след много дни Тирен ме заведе в един завой на брега и ми каза:
— Каласириде, кълна ти се в Посейдон, владетеля на морето, и в другите морски божества, че гледам на тебе като на роден брат и на децата ти като на мои родни деца. Идвам да ти кажа, че те заплашва някаква ужасна беда. Смятам, че е некрасиво да я премълча, тъй като живеем под един покрив, и че е необходимо да ти я съобщя и да я знаеш на всяка цена. Шайка от пирати дебне прикрита в заливче от другата страна на носа, стражи на смени следят кога ще отплува корабът. Внимавай, пази се и преценявай какво ще предприемеш. Защото заради тебе, по-скоро заради дъщеря ти замислят нападението, така недружелюбно, но за тях съвсем обикновено.
— Нека боговете — му казах — затова те възнаградят по заслуга, но откъде, Тирене, си разбрал за заговора?
— Във връзка със занаята си — отговори той — се запознах с тези мъже. Аз им нося риба, а те ми плащат на по-висока цена от другите. Вчера, когато вдигах мрежите около скалите, главатарят на пиратите дойде при мене и ме попита зная ли кога се гласят финикийците да отпътуват.
Аз разбрах скритата му мисъл и отвърнах:
— Точно, Трахине, не мога да кажа, но мисля, че се готвят да отпътуват към началото на пролетта.
— Ще отплава ли с тях и девойката, която живее у тебе? — попита ме той.
— Не ми е известно — отговорих. — Но защо ме разпитваш?
— Защото — каза — се влюбих в нея лудо, макар че я видях само веднъж. Не зная дали съм срещал такава красота, а съм пленявал много и непрецъвтели робини.
Подведох го така, че да открие целия си план.
— Но защо — го попитах — трябва да се биеш с финикийците, ти можеш да я имаш без кръвопролитие и вън от морето, като я отвлечеш от дома ми.
— И разбойниците — отвърна — се водят от някаква съвест и доброжелателство спрямо познатите. Аз щадя тебе, да не ти създам някакви неприятности, ако нападна чужденците при тебе. Чрез един удар искам да постигна две печалби: богатството на кораба и женитбата с девойката. Ако извърша нападение по суша, ще трябва да се откажа от едната от тях. Освен това не е безопасно, ако нещо подобно се случи наблизо до града, защото ще бъде веднага забелязано и ще почнат да ни преследват.
Аз похвалих решително ума му и като се отдалечих от него, ти съобщавам за замисления заговор на проклетниците и те моля да се погрижиш да спасиш себе си и хората си.
21. Завърнах се унил от тази вест и премислях на себе си всякакви планове, докато изведнъж се изпречи пред мене търговецът и в разговора все за същото ми подсказа сполучливо хрумване. Премълчах от разкритието на Тирен това-онова, а му съобщих само, че замисля да отвлече девойката един от местните хора, срещу когото не може да се намери равностоен противник.
— Аз бих предпочел да я омъжа за тебе — казах — поради нашето по-ранно познанство и поради твоето имотно състояние, преди всичко защото ти пръв обеща, ако се ожениш за нея, да се преселиш в нашата страна. Така че, ако съвсем ти е по угода, да отплаваме по-скоро оттук, преди да ни изпревари някаква нежелана беда.