Той се зарадва на думите ми и каза:
— Отлично, татко.
В същото време се приближи и ме целуна. Попита ме кога желаем да тръгнем. Макар че времето не е още благоприятно за плаване, можем да спуснем котва на друго място, там да се избавим от опасността от нападение и да дочакаме настъпването на пролетта.
— И така — казах, — ако зависи от моята воля, бих желал да отплаваме още на първата нощ.
— Така да бъде — отговори и се отдалечи.
Аз се завърнах в къщи и нарочно нищо не казах на Тирен, а на децата съобщих, че късно вечерта трябва отново да се прехвърлим на кораба. Те се учудиха на внезапното ми решение и попитаха за причината, но аз оставих за по-късно обяснението. Казах само, че така ще ни бъде от полза.
22. След като хапнахме малко за вечеря, легнахме да спим. На сън ми се яви някакъв старец. Беше кожа и кости, единствена останка от младежката сила се явяваха бедрата му под повдигнат набедреник[63]. На главата си носеше шлем. Изглеждаше едновременно и находчив, и хитър[64], и сякаш от някакъв удар накуцваше с единия крак. Приближи се до мене и като се усмихна подигравателно, каза:
— Странен човече, ти единствен не ме зачиташ макар с една думичка. А всички, които плават край острова на кефаленците[65], посещават нашия дом, за да добият представа за нашата слава. Само ти единствен така не искаш да знаеш за мене, дори не си ми казал обичайния поздрав, макар че си мой съсед. Ето защо скоро ще си получиш заслуженото и ще претърпиш подобни на моите страдания, като по море и по суша срещнеш неприятели. Девойката, която водиш със себе си, поздрави от името на моята съпруга. Тя поръчва да я поздравиш, защото поставя над всичко непорочността, и й предрича, че всичко ще завърши успешно.
Скочих разтреперан от съновидението. Теаген ме попита какво ми е.
— Едва — отговорих — не изпуснахме кораба, изплашен от тази мисъл, се събудих. Стани също и ти приготви нещата си, аз пък ще повикам Хариклея.
Девойката веднага се отзова на повикването. Тирен също усети, надигна се и започна да ме разпитва какво става.
— Това става — отговорих, — за което ти сам ни посъветва. — Искаме да се изскубнем от заговорниците. Нека боговете да те запазят, че се показа най-добър от мъжете спрямо нас. Но отдай ни и тази последна услуга. Отплавай в Итака и принеси заради нас жертва на Одисей, помоли го да уталожи гнева, който го е обхванал срещу нас като пренебрегнат, което ми показа при появата си през тази нощ.
Той обеща да постъпи така и ни придружи до кораба, като пророни много сълзи и произнесе молитва за благоприятно и щастливо плаване.
23. Но защо да удължавам разказа си и да ви отегчавам? Потеглихме, когато изгря зорницата, макар че отначало моряците дълго се противиха. Накрай те бяха убедени от тирския търговец, който им каза, че иска да избягнат пиратско нападение, за което бил предизвестен. Той не подозираше, че измислицата му ще излезе действителност.
Върху нас връхлетяха силни ветрове, преживяхме страхотно вълнение и неописуема буря, едва не загинахме. Най-после, след като загубихме едното кормилно гребло и разбихме по-голямата част от мачтата, слязохме на някакъв нос на Крит. Решихме, за да постегнем кораба и ние, за да си починем, да останем няколко дена на острова. И всичко стана така. Беше дадена заповед за отплаване през първия ден, след като луната изгрее и се съедини със слънцето.
Изведени вече в открито море от пролетните пригласящи зефири, ние пътувахме ден и нощ. Кормчията насочваше кораба към либийския бряг. Той казваше, че при попътния вятър може и направо, и изцяло да прекоси морето, но бързал да стигне някакъв остров и пристан, защото му се струвало, че от кърмата вижда някакъв пиратски кораб.
— Откакто отплавахме от критския нос — каза той, — ни следва по петите и неизменно бърза по нашия курс, сякаш гони същата цел. Често забелязвах, че променя според нас посоката, когато неслучайно отбивах кораба от правия курс.
24. При това съобщение едните се разтревожиха и предлагаха да се готвим за отбрана. Другите нехаеха и казваха, че е обикновено нещо в морето по-малките кораби да следват по-обемистите, тъй като те се направляват от по-опитни кормчии. Докато още се спореше за това — беше часът през деня, когато земеделецът разпряга воловете от ралото, — вятърът отслабна и постепенно притихна. Вече вяло и безуспешно биеше в платната, като по-скоро ги поклащаше, отколкото надуваше. Накрая напълно стихна, сякаш потъна заедно със слънцето, или, по-право, се постави в услуга на преследвачите. Хората от члуна, докато плавахме под напора на вятъра, изоставаха далече от кораба ни, което е естествено, понеже големите платна поемат повече вятър. Когато затишието успокои морето и трябваше да се прибегне до греблата, те ни настигнаха по-бързо, отколкото може да се каже. По всяка вероятност всички са се заловили да гребат и подкарали лекия и послушен на греблата кораб.
65
Островът на кефаленците, Кефаления, разположен в Йонийско море, е част от владенията на Одисей.