3. При разказа през главата на Навсикъл минаха хиляди мисли, той се колебаеше дали да разкрие връзките си с Тисба, или да остави това за после. Накрая замълча, макар и с мъка, не само защото му се стори по-разумно, но и защото му попречи случаят: едва бяха изминали около шестдесет стадия и вече наближаваха селото, в което пребиваваше Митран, срещат някакъв познат на Навсикъл и го запитват закъде се е забързал. А той отговори:
— Навсикле, ти ме питаш накъде бързам, сякаш не знаеш, че сега гоня само една цел, всякак да изпълня поръката на Изиада от Хемис. За нея обработвам земята и всичко давам на нея, заради нея нямам спокойствие ни нощем, ни денем, нищо не мога да й откажа. Само мъка и трудности ми създава Изиада, когато ми поръча нещо, малко или голямо. Ето и сега тичам да й занеса, както виждаш, една птица — нилско фламинго, желанието на моята любима.
— Каква милостива любовница си намерил — каза Навсикъл — и колко скромни желания има, като птицата фламинго, а не те задължава да й носиш например птицата феникс, която идва у нас от Етиопия или от Индия[66]?
— Да — съгласи се той. — Тя често си прави такива шеги с мене и с моите дела. Но вие къде отивате, по каква работа?
Отговориха му, че са се запътили към Митран.
— Но напразно — каза той — и напусто бързате. Митран сега не е на мястото си, нощес потегли на поход срещу разбойниците, които живеят в селото Беса. Те му отвлекли някакъв млад пленник елин, когото изпращал на Ороондат в Мемфис, за да го предаде там, както предполагам, като подарък на великия цар. Жителите на Беса и техният новоизбран главатар Тиамид след внезапно нападение го похитили.
4. Още докато говореше, той се затича и извика:
— Трябва да бързам за Изиада. Тя си е изгледала очите за мене. Бързам, да не би бавенето да ми донесе някое любовно усложнение. Тя е способна да измисли безусловно поводи за превземки и укори спрямо мене.
Щом чуха това, замълчаха за дълго, изненадани от неуспеха на намеренията си. Накрая Навсикъл отново ги окуражи. Не бива — напомни той — да смятаме за решаваща случайната и временна несполука в начинанието. Но сега трябва да се върнат в Хемис, за да обмислят следващите стъпки и да се подготвят за по-дълъг път, да търсят Теаген било при разбойниците, било при някои други. Във всеки случай не трябва да губят добрата надежда, че ще го намерят. Впрочем и сега не без божествена намеса са срещнали някакъв познайник, който им съобщи къде да търсят Теаген. Целта на тяхното пътешествие трябвало да бъде разбойническото селище.
5. За Навсикъл не беше трудно да ги убеди с тези думи. В същото време, мисля, те съзряха в разсъжденията му нова надежда. Кнемон увери лично Каласирид, че Тиамид сигурно ще спаси Теаген. И тъй те решиха да се върнат и потеглиха назад. Завариха Хариклея на вратата. Тя ги търсеше с поглед отдалеч и от всички посоки. След като не откри Теаген заедно с тях, зарида силно.
— Но защо, татко — възкликна, — сами, както тръгнахте оттук, така се завръщате? Нима Теаген е мъртъв? Ако имате да ми кажете нещо, в името на боговете, кажете ми го по-бързо и не утежнявайте нещастието ми с повече бавене. По-човешко е да се съобщи веднага нещастието, защото навременното съобщение подготвя душата да прежали по-бързо бедата.
Кнемон прекъсна прекалените й жалби.
— Всичко усложняваш, Хариклея — каза й той. — Склонна си винаги да предвиждаш по-лошото, в същото време се лъжеш, което в този случай е хубаво. Теаген е жив и спасен по божествено провидение.
И разказа накратко при кого е.
— От думите ти личи — намеси се Каласирид, — че ти никога не си бил влюбен. Иначе щеше да знаеш, че влюбените се плашат и от невинни неща и вярват на щастието само когато го видят със собствените си очи. Дори отсъствието на любимия плаши и тревожи влюбените души. Причината — те вярват, че не бива да се разделят от любимото същество освен когато ги възпира някаква неприятна случка. Така че, драги, нека оправдаем Хариклея, че изпитва мъките на любовта така добре и точно. А ние да влезем вътре и да помислим как да действуваме.
6. В същото време улови за ръка Хариклея с бащинска нежност и я въведе. Навсикъл от желание да отвлече гостите от техните грижи, а целеше и нещо друго, приготви угощение по-богато, отколкото обикновено, и покани на трапезата само двамата и дъщеря си. А на нея поръча да се премени по-разкошно и по-празнично. Когато сметна, че са утолили глада си, произнесе пред тях такава реч:
66
Феникс, баснословна златисто-пурпурна птица, която според легендата долита веднъж на 500 години в египетски Хелиополис.