8. Навсикъл продължи:
— Нека отстъпим пред молбата на Хариклея, дано боговете й станат спътници според нейното желание и да намери близките си, щом притежава такава смела воля и възвишен разсъдък. А ти, Кнемоне, не се сърди, ако не можеш да отведеш Тисба в Атина, тъй като тъкмо аз съм виновен за нейното отвличане и бягство от Атина (търговецът из Навкратида и любовникът на Тисба — това съм самият аз), не се вайкай за бедността си, като предполагаш, че ще тръгнеш да просиш. Ако и ти си на моето мнение, ще имаш изобилно богатство, ще се завърнеш в дома и родината — аз ще те заведа. Ако пък искаш да се ожениш, ще ти дам за жена дъщеря си Навсиклея и ще получиш най-голяма зестра. Вярвам, че съм получил същото и от тебе, откакто опознах твоя род, дом и народ.
След тия думи Кнемон не се поколеба нито за миг. Това, за което беше мечтал отдавна, но на което не беше се надявал, той получаваше въпреки всяко очакване.
— Всичко — отговори той, — което предлагаш, приемам на драго сърце.
В същото време подаде десница, Навсикъл му повери дъщеря си и съчета двамата. Поръча на близките да запеят сватбените химни, пръв откри празничния танц и превърна гощавката в непредвидено сватбено тържество.
Другите продължиха да танцуват и да пеят пред спалнята импровизирани песни, през цялата нощ брачният факел осветяваше дома.
Хариклея се оттегли сама в своята си стая. За сигурност залости вратата и като се убеди, че никой не ще я безпокои, в бакхическо безумие разпусна яростно косите си и раздра дрехите си.
— Хайде — провикна се — и ние да заиграем танц в чест на божеството на нашата съдба по неговия вкус![67] Да му попеем погребални химни и да поиграем танца на плача. Нека да отглася тъмнината, безлунната нощ да предвожда действието, ей строшавам на земята този светилник. Каква брачна стая божеството въззида за мене, какво брачно ложе приготви то за мене безбрачната, вдовицата на Теаген, който само по име ми е жених. Кнемон вдига сватба, а Теаген странствува навярно като пленник или може би е окован във вериги. Но и това би било щастие, само да е жив. Навсиклея празнува сватбата си и е разделена от мене сега, а до миналата нощ лежахме на едно легло. Хариклея лежи сама и изоставена. Но не за двамата са моите укори, о съдбо и богове, нека те се радват, както желаят; но за нас, защото не ни дарявате еднакво с тях. Така вие безкрайно удължавате драмата и тя заглушава всички останали сцени. Но защо се вайкам в късната нощ? Нека и занапред всичко да става по угодата на боговете. Но, Теагене, едничка моя сладка грижа, ако ти си мъртъв и разбера това — дано никога да не го узная! — тогава не ще се поколебая да се присъединя към тебе, а преди това ти принасям ей тази жертва.
При това тя започна да къса косите си и да ги хвърля въз леглото.
— И аз възливам из очите, които ти обичаш. И веднага покривката се овлажни от сълзи.
— Но ако ти си ми още жив и си добре — о щастие! — ела и се отмори, макар в просъница, до мене. Но и тогава, мой любими, пази до законния брак чистотата ми. Ето аз те прегръщам, ти си до мене и аз те виждам.
9. В същото време тя се хвърли цяла с лице на леглото, притисна се и го прегърна, като се разтърси от плач и вопли. Накрая от прекалена скръб й се зави свят, мрак забули очите й, незабелязано той се превърна в сън, който трая до късното утро.
Каласирид се учуди, че тя не се появява по обикновеното време, и я потърси. Дойде пред спалнята й, започна да хлопа силно на вратата, дълго я вика по име и тя се събуди. Смутена от внезапния вик, се запъти към вратата, както си беше, преметна резето и пусна стареца да влезе вътре. Той, като видя безредните и коси и разкъсания на гърдите хитон, очите й, още отекли и говорещи за възбудата преди съня, разбра причината. Заведе я отново до леглото, настани я да легне и я покри с връхната й дреха. Като й възвърна приличния вид, я запита:
— Какво ти е, Хариклея? Защо тъй силно и безпределно страдаш? Защо тъй неразумно се отдаваш на отчаяние? Не мога да те позная, ти винаги си понасяла с благородство и самообладание съдбата си. Няма ли да сложиш край на това безумие! Нима не виждаш, че си човек, същество непостоянно и изложено на остри удари от една и друга страна? Защо искаш да се погубиш пред може би по-добри изгледи? Пощади и нас, мило дете, пощади ако не самата себе си, то поне Теаген, за когото животът е желан само заедно с теб и е ценен само ако ти си жива.