Храмовият служител постъпи така, без да подозира кроежите на Кибела. Той предполагаше, че ще услужи на чужденците, ако им посочи подслон в двореца на сатрапа, и също ще угоди, при това без вреда и безнаказано, на тези, на които е приятно.
А когато служителят видя, че Теаген и спътничката му приближават сломени и просълзени, рече:
— Не е редно, нито позволяват обичаите на бащите, и това ви е забранено, да тъжите и да плачете за върховния жрец, когото отпращаме с радост и благоговение, тъй като е постигнал по-добра съдба и е избран от всемогъщите, както повелява божественото свещено слово. Но може да бъдете извинени, защото, както казвате, сте загубили в негово лице баща, защитник и едничка надежда. Но не се отчайвайте напълно. Тиамид явно е наследил от него не само жреческия сан, но и приятелството му към вас. Първата му поръка беше да помислим за вас. Вече ви е приготвено великолепно жилище, за което едва ли могат да мечтаят и тукашните богаташи, да не говорим за чужденците, които сега не се смятат за облагодетелствувани.
Последвайте сега — и той посочи Кибела — ей тази като ваша майка и се подчинявайте на нейното гостоприемство.
12. Това каза той, това направиха и Теаген и придружителката му. Поради неочакваните удари на съдбата те бяха с притъпени чувства, но от друга страна бяха доволни, че получават сега някъде някакъв подслон или убежище. Те наистина биха се предпазили, както е редно да се очаква, ако бяха предвидили трагичността и трудността на своето настаняване, което щеше да се превърне в беда за тях. Но съдбата, която се възправи против тях, им даде малко време за отдих и им отреди мимолетна радост. После тя отново им прати страдания и ги доведе като доброволни пленници при неприятелката им, която плени младите чужденци, незапознати с бъдещето, под предлог на сърдечно гостоприемство. Така скитническият живот поставя живеещите в чужбина в някакво незнание, подобно на слепота.
Когато скоро дойдоха в двореца на сатрапа, намериха разкошните преддверия, които се издигаха по-високо от частните постройки, изпълнени с блясъка на копиеносци и с шума на другата прислуга. Те се учудиха и смутиха, като видяха, че сега съдбата им предлага жилище, несъответно на тяхното положение, но следваха Кибела, която често се обръщаше към тях и ги окуражаваше, наричаше ги постоянно и «дечица», и «милите ми» и ги уверяваше, че трябва да се радват на предстоящия сърдечен прием.
Най-после старицата ги въведе в жилището си, малко отдалечено и самостоятелно, настрани от другите, приседна при тях и ги заговори:
— Деца, аз научих причината на сегашното ви угнетение, вие скърбите за вашия пророк Каласирид, който ви беше като баща. Редно е да ми кажете кой сте и откъде сте. Че сте елини, и това научих. Че сте благородници, може да се разбере по облеклото ви. Вашият поглед, така ведър, приличният ви и в същото време чаровен вид издават благороден произход. Но във ваш интерес бих желала да зная от коя област на Елада и от кой град сте, кои сте, след какви приключения сте дошли тука. Кажете ми, за да съобщя и на моята господарка Арсака, сестрата на великия цар и съпругата на Ороондат, най-великия от сатрапите. Тя е приятелка на елините, обича красивото, а мога да ви уверя, че като благодетелка на чужденците ще ви отдаде по-голяма от дължимата ви почит. Разкажете всичко на жената, която съвсем не ви е чужда. И аз съм от елински произход, родом от Лесбос, доведена съм тук пленница, но се чувствувам по-добре, отколкото у дома. Защото съм за моята господарка всичко. Тя диша и гледа само чрез мене, аз съм за нея и ум, и слух и всичко, запознавам я постоянно с прекрасни и добри хора и съм й доверена във всички сърдечни тайни.
Теаген сравняваше казаното от Кибела с държането на Арсака от предния ден спрямо него и си припомни, че тя непрекъснато го наблюдаваше упорито и дръзко, явно предизвикателно. Това не му предвещаваше занапред нищо хубаво. Вече се готвеше да отговори на старицата, но Хариклея се наведе и прошепна на ухото му:
— Помни, като отговаряш, че съм твоя сестра.
13. Теаген разбра предупреждението.
— Майче — каза, — че сме елини, сама ти разбра. Ние сме брат и сестра, родителите ни са пленени от разбойници. Тръгнахме да ги търсим и преживяхме по-тежки от техните изпитания, попаднахме на още по-свирепи мъже. След като загубихме всичкото си имущество (а то не беше малко), едва се спасихме самите ние. По някаква щастлива воля на божеството срещнахме хероса[68] Каласирид и дойдохме тук, за да живеем занапред заедно с него. Но сега, както виждаш, останахме съвсем сами, изоставени от всички, защото накрая загубихме човека, когото имахме за наш баща, и той наистина беше такъв. Това е нашето положение. А на тебе дължим най-голяма благодарност за любезността и гостоприемството. Но ще ти бъдем повече задължени, ако ни позволиш да живеем сами в уединение и ако отсрочиш благоволението, за което ни говори преди малко, именно запознанството ни с Арсака, да не приобщаваш с нейната светла и щастлива съдба нашия страннически и скитнически тъжен живот. Познанството и общуването, както знаеш, са приятни само между равни.
68
Херос (герой) е хероизираният мъртвец, човекът, който след смъртта си е преминал в същество от по-висша степен — без да се смята за божество, може да прави на хората добро или зло.