Защо споделям тук сега вашата съдба, как и какво съм преживял през това време, ще чуете друг път. А как и от кого е умъртвена в пещерата Тисба — може би някой от боговете ще ни подскаже.
10. Но ако се съгласите, нека надникнем в дъсчицата, която намерихме върху гърдите й. Навярно ще научим от нея нещо повече.
Всички се съгласиха. Той отвори и зачете. Беше написано следното:
„На Кнемон, моя господар и повелител, от неговата неприятелка и отмъстителка Тисба. Най-напред ти съобщавам радостната вест за смъртта на Деменета, сполетяла я благодарение на мене заради тебе. Как стана, ако ме приемеш, лично ще ти разкажа. След това ти обаждам, че съм на този остров вече от десет дена като пленница на един от тукашните разбойници. Той се хвали, че бил щитоносецът на главатаря. Държи ме затворена и не ми позволява да надникна през вратата, според него от любов, а както аз подозирам, налага ми това наказание от страх, да не би да ме отнеме от него някой. Но по милостта на някой бог аз те видях, господарю, и те познах. Пращам ти тази дъсчица тайно чрез старица, която живее заедно с мене и на която поръчах да я връчи на красивия елин, приятели на главатаря. Измъкни ме из ръцете на разбойниците, а ме вземи за твоя прислужница. Ако желаеш, избави ме. Разбери, че простъпката, която реших да извърши срещу тебе, беше по принуда, а отмъщението над твоята неприятелка предприех по своя воля. Ако гневът ти е неукротим, постъпи спрямо мене, както желаеш. Само да бъда при тебе, та ако трябва, да умра. По-добре да загина от твоята ръка и да бъда погребана по елински, отколкото да живея живот, по-ужасен и от смъртта, и да получавам милувките на варварин, които за една атинянка са по-непоносими от омразата му.“
11. Това разказваше Тисба в писмото си.
— О, Тисба! — извика Кнемон. — Ти постъпи добре, че умря и сама стана вестителка на своите приключения. Самият ти труп ни предава вестта за тях. Явно така те е гонила отмъстителната ериния по целия свят и не е престанала да те шиба със справедливия си камшик, докато срещнеш в Египет мене, оскърбения свидетел на твоето наказание. Но какво отново си крояла с това нагласено писмо, чието изпълнение възмездието ти е осуетило? Аз и сега, когато си мъртва, те подозирам. Много се боя, че смъртта на Деменета е измислица, че тези, които я съобщават, ме заблуждават и че ти си дошла през морето, за да доиграеш в Египет атическата драма.
— Престани най-после — прекъсна го Теаген — да се показваш премного храбър, щом се боиш от духова и сенки! Няма ли да кажеш, че е омагьосала и мене, и моите очи, след като съвсем не съм участвувал в тази драма? Тя наистина лежи мъртва и ти, Кнемоне, можеш да бъдеш напълно успокоен. Но кой е бил твоят благодетел, който я убил, как и кога тя е попаднала тук — това се питам и се чудя.
— Нищо повече не мога да ти кажа — отговоря Кнемон, — освен че убиецът е непременно Тиамид. Заключавам по меча, който намерихме до мъртвата. Аз го познавам по белега върху дръжката — орел, изваян от слонова кост.
— Можеш ли да ни кажеш — запита Теаген — как, кога и защо е извършил убийството?
— Откъде да зная? — отговори. — Тази пещера не ме е направила пророк, както светилището на Пито19 и прорицалището на Трофоний20 дават пророчески дар на тези, които се спускат в тях.
— О, Пито, о, Делфи! — възкликнаха през сълзи Теаген и Хариклея.
Кнемон, поразен, не можеше да си представи какво означаваше за тях името Пито.
12. Така разговаряха те помежду си.
А Термутид, щитоносецът на Тиамид, след като беше ранен в сражението, доплува до брега. При настъпването на тъмнината намери в тресавището сал, останал от корабокрушение, качи се на него и забърза за острова към Тисба. Тя била отвлечена от Термутид чрез нападение от засада няколко дена преди това, когато търговецът Навсикъл я водел през някаква клисура в подножието на планината. Когато в суматохата на боя при неприятелското нападение Тиамид го изпрати за жертвено животно, от желание да предпази Тисба от стрелите и да я спаси за себе си, той я завел и скрил в пещерата. В бързината и бъркотията я оставил близо до входа. Тя останала там, където я блъснал в първия момент, от страх пред заобикалящите я ужасии и от незнание на пътеките, които водят до вътрешността. Там на нея попаднал Тиамид и я убил вместо Хариклея. След като се видя вън от опасностите на войната, Термутид пожела да се върне при Тисба, слезе на острова и с най-голяма бързина се завтече към колибите. Но от тях беше останало само пепел. С труд намери по камъка входа, запали тръстикови стъбла, доколкото бяха останали тлеещи, втурна се вътре и почна да вика Тисба. По елински знаеше само името й.
19
Пито, най-старото име на местността в полите на Парнас, където бил разположен град Делфи със светилището на Аполон.
20
Трофоний е епитет на подземния Зевс. В Лебадея, Беотия, се намирал негов храм с оракул в подземна пещера.