Роден съм в Мемфис, баща ми също като мене се нарича Каласирид. Животът ми сега е скитнически, но преди не беше такъв. Аз бях жрец гадател. Взех си съпруга според обичая на страната, но я загубих по закона на природата. Когато тя премина в другия свят, известно време прекарах необезпокояван от нещастия, като се гордеех с двамата си сина от нея. Но след няколко години съдбоносният кръговрат на небесните звезди промени съдбата ми и погледът на Кронион27 порази моя дом, като предизвика промяна към по-лошо. Моята мъдрост беше я предусетила, но не ми помогна да я избягна. Човек може да предвиди непроменимите определения на мойрите28, но да ги избегне не е възможно. В такива случаи предвиждането носи тази полза, че отслабя изблика на страданието. Непредвиденото нещастие, синко, е непоносимо, а предвиденото по се понася. В първия случай разумът, изненадан от страха, изпада в ужас, а във втория се свиква и умът се нагажда:
25. С мене се случи следното: Една млада тракийка, по красота втора след Хариклея, на име Родопида, не зная откъде и как се появи за гибел на мъжете, които я опознаха. Тя обиколила Египет и вече влезе тържествено в Мемфис, придружена от многобройна прислуга и с голямо богатство. Хетерата разполагаше с всички уловки на съблазънта. Покоряваше всеки, който се запознаеше с нея. Хвърляше с очите си някаква непреодолима мрежа на сладострастие. Идваше често и в храма на Изида, в който аз бях жрец-гадател. Винаги почиташе богинята с жертви и скъпи свещени дарове. Срамувам се да кажа, но ще призная: тя победи и мене, след като често я виждах, тя надви самообладанието, в което се бях упражнявал цял живот. Дълго се борех срещу очите на тялото с душевните си очи, но най-накрая не устоях, покорен от тежестта на любовната страст. Като открих, че тази жена е началото на бъдещите ми предсказани от боговете нещастия, и като разбрах, че тя е играта на съдбата и в нейния образ се крие заплашващият ме демон, реших да не срамя жреческите одежди, с които израснах от малък, и се въздържах да не опетня светините и храма на боговете. За моите грехове, не действителни (опазили ме боговете!), но само греховни щения, аз си наложих съответното наказание, като си определих съвестта за съдник. Сега наказвам страстта си със заточване, да напусна нещастник родината, подчиних се на принудата на мойрите да върша всичко по тяхна угода и избягах от опасната Родопида. Защото, чужденецо, се страхувах да не бъда надвит от разположението на господствуващата тогава звезда и да бъда принуден да извърша по-срамни дела.
Но това, което преди всичко и при всички случаи ме накара да избягам, бяха синовете ми. Често тайнственото познание, което получих от боговете, ми подсказваше, че те ще се опълчат с оръжие един срещу друг. За да не виждам такава жестока гледка (от която и слънцето би се ужасило, като скрие лъчите си зад облак) и да спася бащините очи от ужасното братоубийство, се принудих да напусна родната си страна и дома. Не разкрих пред никого подбудата, съобщих, че заминавам във великата Тива, за да посетя другия, по-стария си син, който тогава беше при дядо си от майчина страна. Той се наричаше Тиамид, чужденецо.
Кнемон, сякаш името Тиамид удари слуха му, пак трепна. Но се въздържа, замълча, за да чуе по-нататък разказа. А старецът продължи:
— Аз отминавам, младежо, премеждията между тези събития, защото нямат връзка с този въпрос.
26. Научих, че има елински град Делфи, свещен на Аполон, светиня и на други богове, училище за мъдри мъже, отдалечен от шума на простолюдието. И се запътих натам, защото ми се стори, че е съвсем уместно убежище за един жрец-гадател, като посветено на култа и неговите тайнства. Затова слязох в Кира29 на Крисейския залив и от пристанището побързах направо за града. Щом влязох в него, сякаш истински божествен глас ме осени. Иначе градът ми се стори обител на по-висши същества, особено с природата на околността си. Над него като естествена крепост се издига акрополът Парнас, обгърнал града с диплите на склоновете си.
— Чудно говориш — извика Кнемон, — сякаш си усетил истинското дихание на Пития. И моят баща, когато град Атина го изпрати там като посланик, ми е разказвал, че Делфи има същото разположение.
— Значи, синко, ти си бил атинянин?
— Да — отговори.
— А как се казваш?
— Кнемон — отвърна той.
— Какво нещастие те е сполетяло?
— После — отвърна — ще чуеш. Сега продължи разказа си.
— Добре, ще продължа — съгласи се старецът и се върна пак на града. — След като се нагледах на улиците, площадите и изворите, включително на Касталия30, с чиято вода се попръсках, се запътих за храма. Развълнува ме шепот сред тълпата: говореше се, че е часът да заговори жрицата. Аз влязох, паднах на колене, помолих за себе си и чух думите на Пития31:
27
Кронион (грц. „син на Кронос“), обикновено епитет на Зевс като на най-великия от синовете на Кронос.
28
Мойри, лат. парки, трите богини-сестри, дъщери на Нощта, които според вярването на древните плетат и накрая срязват жизнената нишка на всеки смъртен.
30
Касталският извор при Делфи в планината Парнас бил свещен на Аполон и музите. С неговите води се миели или ръсели поклонниците на бога, преди да пристъпят към светилището му.
31
Пития е жрицата на Аполон в светилището му в Делфи. Тя предсказвала в екстаз, седнала на триножник върху земна пукнатина, от която излизали упойващи изпарения.