Выбрать главу

30. Ти вече знаеш причината за моето пристигане тук, приятелю. Сега искам да направя едно отклонение, от разказа, или по-право, това е главната му част. Когато веднъж се разхождах из града и използувах свободното си време, да си купя някои неща, рядкост в Елада — времето беше смекчило болката ми и аз се готвех за завръщане в родината, — до мен се приближи някакъв мъж. Той вдъхваше с външността си уважение. Погледът му показваше благоразумие, скоро надраснал младежката възраст. Кожата му беше съвсем черна. Той ме поздрави и ми каза на несигурен елински, че иска да ми съобщи нещо насаме. Аз охотно се отзовах и той ме заведе в един близък храм.

— Забелязах — започна той, — че ти купуваш индийски, етиопски и египетски листа и корени. Ако желаеш да купиш подобни неща, мога да ти услужа, без никаква измама.

— Съгласен съм — отговорих, — покажи ми ги.

— Виж сам — каза, — за да не ти се свиди при покупката.

— Но обещай ми — възразих — да не се скъпиш при продажбата.

И той извади изпод мишницата си кесийка и ми показа истинско съкровище от скъпоценни камъни. Имаше перли с големината на малък орех със съвършена кръгла форма и ослепителен блясък, смарагди и хиацинти, първите зеленеещи като пролетни класове с блестяща маслинова гладкост, а вторите наподобяваха цвета на морската вода, която леко се вълнува на скалистия бряг с теменужно отражение от дълбочината. Различните камъни излъчваха смесен и шарен блясък, който очароваше окото.

— Както виждам, чужденецо — казах, — трябва да си търсиш друг купувач. С моето състояние аз едва ли мога да заплатя и един от късовете, които виждам. Но ако не можеш да ги купиш — отговори той, — не е невъзможно да ги получиш и като подарък.

— Аз не съм неспособен — казах — да получавам подаръци. Но не зная защо искаш да си правиш шеги с мене.

— Не се шегувам — отговори, — но говоря съвсем сериозно и се кълна пред бога, обитател на този храм, че ще ти подаря всичките, ако се съгласиш да получиш освен тях и друг, много по-скъпоценен подарък.

Аз се засмях при тези думи. Той ме запита защо се смея и аз отговорих:

— Смешно е, че ми обещаваш такива подаръци като отплата ми предлагаш още по-скъпа награда.

— Вярвай ми — каза. — Но само се закълни, че ти ще използуваш подаръка най-добре, и то както ти посоча.

Изпаднах в почуда и недоумение, но се закле в очакване на съкровището. След като положих клет вата, както той пожела, ме отведе в жилището си ми показа момиче с необикновена божествена красота. Каза ми, че било на седем години, а ми се стори, че наближава възрастта за брака. Така извънредната красота увеличава впечатлението за зрелост. Останах безмълвен от недоумение. Не можах да се нагледам на това, което виждам.

31. Той ми обясни:

— Тази девойка, чужденецо, е подхвърлена в пелени от майка си по причина, която малко по-късно ще научиш, и е оставена на произвола на съдбата. Аз открих и прибрах, защото не можех да оставя в опасност душата, която веднъж се е поселила в човека. Това е една от заповедите на нашите гимнософисти34 — аз също бях удостоен да бъда известно време техен слушател. Освен това и детето още отначало издава някакъв божествен блясък от погледа си. Така когато го разглеждах, то се вглеждаше в мене и гордо, привличащо.

До него беше оставена и огърлицата със скъпоценни камъни, които току-що ти показах, и митра от копринени нишки с вшити върху нея туземни букви и сведения за детето. Навярно майката се е погрижила тези опознавателни знаци за момичето. Аз ги разчетох и разбрах произхода и родителите му. Заведох го далеч от града на село, там го предадох на моите пастири да го отглеждат, като заръчах да не съобщават на никого за това. Предметите, които бяха с нея, задържах, да не докарат на момичето някаква опасност. Отначало всичко остана в тайна. Но след време девойката израсна и разцъфна необикновено (красотата й не може да остане скрита дори под земята, тя, струва ми се, ще грее и оттам). От страх да не се разкрие историята, та да загине самата тя и да създаде и на мене някакви особени неприятности, издействувах да ме изпратят като посланик при египетския сатрап. Тук пристигнах заедно с нея, да се погрижа за настаняването й. Скоро ще разговарям със сатрапа за това, за което дойдох (той обеща да ме приеме още днес), а на тебе и на боговете, които уредиха така работите, поверявам девойката при следните клетвени условия: ще я отгледаш като свободна и ще я омъжиш за свободен, на него ще предадеш тази митра, която получаваш от мене или, по-точно, от майка й, която я подхвърлила. Вярвам, че ще спазваш всичко, както се уговаряме. При това се уповавам на клетвата ти. Защото аз те наблюдавам от многото дни, откакто пребиваваш тук, и виждам, че си истински елин.

вернуться

34

Гимнософисти (грц. „голи мъдреци“) индийски философи-аскети. Според Хелиодор такива живеели и в Египет.