32. Това мога сега да ти обясня накратко, понеже ме чака неотложна работа като пратеник. По-ясни и по-точни напътствия за девойката ще получиш утре, ако дойдеш тогава при храма на Изида.
Постъпих така, взех девойката, загърнах я и я заведох у дома. Целия ден се грижих старателно за нея благодарение на боговете, оттогава я смятам и наричам моя дъщеря.
Рано на другия ден се упътих бързо към храма на Изида, където си бяхме уговорили среща с чужденеца. Дълго обикалях, но той не се показа отникъде. Тогава отидох направо в двореца на сатрапа и попитах за етиопския пратеник. Отговориха ми, че той отпътувал, по-точно бил изгонен. Сатрапът го заплашил със смърт, ако до залез-слънце не напусне страната. На въпроса ми за причината отговориха, че поискал да се отстъпят на Етиопия смарагдовите находища, тъй като били нейно притежание. Върнах се у дома твърде потиснат, сякаш получил тежък удар, защото не можах да узная вече подробности за девойката — коя е, откъде е, кои са родителите й.
— Не се учудвай — каза Кнемон. — Аз също съм доволен, че не съм узнал нищо.
33. Но може би ще узная.
— Ще узнаеш — каза Каласирид. — Сега ще ти кажа какво направи след това Харикъл.
— Когато се върнах у дома — продължи той, — ме посрещна девойката. Тя не ми каза нищо, защото още не знаеше елински език, но ме поздрави с ръка и с погледа си ми създаде по-ведро настроение. Учудих се, че както добрите и породисти кученца се умилкват около някого, макар че отскоро го познават, така и тя почувствува бързо моята симпатия към нея и ме прие като баща. Аз реших да не оставам повече в Катадупа, да не би завистта на някой бог да ме лиши и от втората дъщеря. Потеглих през Нил към морето, намерих кораб и отпътувах за в къщи. Сега момичето е тук при мене, тя е мое дете, носи моето име, опора ми е в живота. Тя надминава във всичко моите очаквания. Бързо научи елински език, като фиданка бързо разцъфтя. С телесната си красота така превъзхожда всички млади жени, че окото на всеки елин и чужденец се насочва към нея, където и тя да се покаже — в храмовете, по улиците или стъгдите, като истинска статуя привлича върху себе си погледите и мислите. Но въпреки всичко тя ме наскърбява с неизлечима скръб, защо не иска да чуе за брак и настоява да остане девица през целия си живот. Обрича се като жрица на служба на Артемида, голяма част от времето си прекарва в лов и в упражнения в стрелба с лък. Животът ми е непосилен. Надявах се да я омъжа за сестриния ми син, образован младеж, мил и по говор, и по нрав, но срещам упорития й отказ. Не можах да я предумам нито с внимание, нито с обещания, нито с разумни съвети. Но което е най-тежко: тя използува срещу мене, както се казва, моите собствени оръжия, прилага находчивостта в различните разсъждения, на които аз я учих, за да защити избора си на съвършения начин живот. Възторжено превъзнася целомъдрието и го издига до божественост по чистота, непорочност и святост. А хули еросите, Афродита и всеки брачен съюз.
И аз те моля за твоята помощ. Затова, като ми се представи от само себе си удобният случай и възможност, се разпрострях по-нашироко в разказа си. Милост, драги Каласириде, приложи спрямо мене египетската мъдрост и магия. Убеди я с думи или дела да опознае своето призвание и да осъзнае, че се е родила жена. При добра воля работата ще ти бъде лека. Тя не отбягва от разговори с разумни мъже, като девойка е расла най-вече в тяхна среда. А живее с тебе в едно и също жилище, искам да кажа, в участъка на храма. Не отблъсвай молбата ми, не ме оставяй бездетен, неутешим, лишен от потомство да прекарвам тежка старост, моля те в името на самия Аполон и на твоите местни богове.
— Като слушах тези думи, Кнемоне, очите ми се просълзиха, но и той не отправяше молбата си непросълзен. Обещах да му помогна, доколкото мога.
34. И още докато водехме този разговор, при нас се приближи някои и съобщи, че водачът на свещеното посолство на енианите35 отдавна чака нетърпеливо на вратите и вика свещенослужителя да се яви и да започне жертвоприношението. Аз попитах Харикъл кои са енианите, какво е пратеничеството и какви жертвоприношения извършват.
— Енианите — отговори той — са тесалийско племе, най-благородното, чисто елинско, водят произхода си от Елин, сина на Девкалион. Повечето живеят по крайбрежието на Малийския залив, но се гордеят със столицата си Хипата. Тя се нарича така, както твърдят самите те, понеже господствува над всички останали градове, а според други защото е разположена в полите на Ета. Що се отнася до жертвоприношенията и пратеничествата, те стават на всеки четири години през време на Питийските игри (както знаеш, те се устройват точно сега). Принасят жертва енианите в чест на Неоптолем, сина на Ахил. Той бил вероломно убит на питийски олтари от Орест, сина на Агамемнон. Сегашното пратеничество надминава останалите, защото предводителят му минава за потомък на Ахил. Вчера срещнах този младеж, той наистина изглежда достоен за неговото потомство. Има същата фигура и ръст, така че с външността засвидетелствува потеклото си.