Аз се учудих как може някой от енианите да се обявява за потомък на Ахил (защото според поемата на поета египтянин Омир родно място на Ахил е Фтия36).
— Младежът — поясни Харикъл — твърди, че героят е чист ениан, че Тетида напуснала Малийския залив, се съчетае с Пелей, и че някога цялото крайбрежие на залива се наричало Фтия. Но другите племена от ревност към славата на героя си го присвоили погрешно. Впрочем момъкът се числи към Еакидите37, защото негов прадед бил Менестий, синът на Сперхей и на Полидора, дъщерята на Пелей, а Менестий заедно с Ахил бил един от първите вождове против Троя и по роднинството си с него началствувал първия отряд на мирмидонците. На всяка цена държи за Ахил и всякак го свързва с енианите. За довод си служи между другото и с жертвоприношенията, извършвани в чест на Неоптолем, които, казва, всички тесалийци отстъпвали на енианите и с това потвърждавали, че те са най-близки негови потомци.
— Това няма да им оспорваме, Харикле, дори за тяхна угода ще признаем, че са прави. Но нека повикат предводителя на пратеничеството, силно желая да го видя.
35. Харикъл кимна и младият мъж влезе, наистина той излъчваше нещо ахиловско. По поглед и самочувствие напомняше Ахил — с изправена шия, косата вдигната на челото като грива. Носът, чиито ноздри вдишваха свободно въздуха, показваше дързост. Очите — не съвсем сини, но тъмни, преливащи в синьо, погледът огнен, но не и недружелюбен — каквото е морето, когато след отминаване на вълната се успокоява. След като ни поздрави според обичая и ние му отговорихме, каза, че е време за жертвоприношението за Аполон, след него ще последва жертвоприношение за Неоптолем, за да се стигне навреме до шествието.
— Да започнем — каза Харикъл, изправи се и с лице към мене каза: — Днес ще видиш и Хариклея, ако още не си я виждал. Стар обичай е свещенослужителката на Артемида да взема участие в шествието и в жертвоприношенията за Неоптолем.
Аз, Кнемоне, съм виждал девойката често, и когато участвуваше в жертвоприношения, и когато ме разпитваше за свещените предания. Но замълчах в очакване да видя какво ще се случи.
И ние поехме за храма, където тесалийците вече бяха приготвили всичко за жертвоприношението. Застанахме пред олтарите и младият човек пристъпи към жертвите.
След молитвата на жреца прозвуча от вътрешността на храма гласът на Пития:
Това слово на божеството внесе голяма обърканост сред присъствуващите, защото не знаеха как да изтълкуват оракула. Един си го обясняваше по един начин, друг по друг, но никой не отгатна истината. Оракулите и сънищата се обясняват едва когато се сбъднат. Но делфийците вече се увлякоха в шествието, така тържествено устроено, и забравиха да мислят за точното обяснение на предсказанието.
Книга трета
1. А когато завърши шествието и цялото жертвоприношение:
— Но, татко — подхвана Кнемон, — те още не са завършили. Твоят разказ не ме остави да видя нищо. Бях увлечен до крайна степен да те слушам, а бързах да видя това празненство. Ти се явяваш пред мен като че ли след празник, според поговорката, едновременно с откриването закриваш представлението.
— Аз, Кнемоне — каза Каласирид, — съвсем не желая да те отегчавам с несъществени подробности и затова те въвеждам в същината на разказа, в това, за което ти най-напред ме попита. Щом желаеш да бъдеш зрител на представлението още от появата на хора — понеже си от Атика и не го криеш, — аз ще ти опиша накратко шествието, което се прочу като малко други подобни и заради самото него, и особено заради последствията му.