Той обеща, че ще изпълнява всичко, което му наредя, дори да му кажа да стъпва върху мечове.
18. Докато молеше настоятелно и обещаваше да даде като отплата цялото си имущество, пристигна някакъв мъж от страна на Харикъл и каза:
— Харикъл те моли да отидеш при него. Той е тук близо в храма на Аполон, отправя химни към бога, понеже е обезпокоен от някакъв сън.
Станах веднага, отпратих Теаген и се запътих към храма. Там намерих Харикъл седнал на кресло твърде потиснат и непрестанно стенещ.
Приближих се до него.
— Защо си угрижен и мрачен? — запитах.
— Как да не съм — отговори, — като и сънищата ме смутиха, и дъщеря ми, както научих, е неразположена, цялата нощ е прекарала будна? Измъчва ме нейната болест, още повече, че утре предстои състезание, на което по стар обичай свещенослужителката запалва факлите на тежковъоръжените бегачи и раздава наградите. Едно от двете: или по необходимост да отсъствува и да не спази бащиния обичай, или като се насили, да отиде и да се разболее още по-тежко. Макар че досега не си го правил, помогни ми сега, дай й някакво лекарство и ще постъпиш спрямо нас и нашето приятелство справедливо, а спрямо божеството благочестиво. Зная, че ако искаш, не ще ти е трудно да я излекуваш от лошото око, както сам го нарече. За жреците да извършат и най-трудното не е невъзможно.
Аз се съгласих, че досега не съм му особено помагал, и успях да го подведа, като поисках да ме почака един ден, докато приготвя лекарството.
— Но сега да отидем при девойката — предложих, да я прегледам внимателно и да я успокоим, колкото можем. Заедно с това, Харикле, бих те помолил да кажеш няколко думи на дъщеря си, да ме препоръчаш като твой близък, за да спечеля аз нейното доверие и тя да се разкрие по-смело на лечителя си.
— Тъй да бъде — отговори той. — Но да вървим.
19. Когато отидохме при Хариклея — защо да ти разказвам подробности? — тя беше напълно обладана от любовното чувство. Руменината беше изчезнала от страните й. Блясъкът на очите беше помътнял от потока на нейните сълзи. Но все пак, когато ни видя, се съвзе и се опита да си възвърне напълно обикновения израз и глас. Харикъл я прегърна и обсипа с хиляди целувки и милувки.
— Дъще, дете мое — казваше й той, — ти криеш от мене, от твоя баща, страданието си! Лошо око те е погледнало, а ти мълчиш, сякаш си виновна и не си пострадала от зъл поглед? Но не се отчайвай. Аз повиках ей този мъдрец Каласирид да те излекува някак си. Той е способен мъж и владее като никой друг божественото изкуство. По професия е жрец-гадател, от малък отдаден на свещените обичаи. И, което е особено важно е наш добър приятел. Затова ще постъпиш най-добре, ако без колебание му се довериш и му позволиш да те лекува чрез заклинания или по друг начин. Ти и иначе не отказваш да общуваш с мъдри мъже.
Хариклея замълча, но кимна с глава в знак, че с радост ще приеме моите съвети.
Така ние се разделихме, след като Харикъл още веднъж ме помоли да изпълня предишното му желание, да се постарая да вдъхна у Хариклея влечение към брака и мъжете. Аз го утеших, че скоро ще изпълня желанието му, и се разделих с него.
Книга четвърта
1. На следния ден питийските състезания41 завършиха. Но състезанието между двамата млади се разрази с пълна сила, като, мисля, уредник и съдия на борбата беше самият Ерос. Той прояви голямо усърдие да покаже чрез двамата състезатели, които противопостави един срещу друг, че неговата борба е главното състезание. Стана следното:
Наблюдател беше Елада, разпоредители бяха представителите на съседните градове-държавици. След като завършиха великолепно другите игри — състезание по бягане, борба на атлети и юмручен бой, накрая глашатаят извика гръмогласно: „Да дойдат тежковъоръжените!“
Свещенослужителката на храма Хариклея се показа в блясък от края на стадиона, дошла, макар и против волята си, заради бащиния обичай или, струва ми, повече с надежда да види някъде Теаген. В лява ръка носеше запален факел, а с другата държеше пред бе си палмовото клонче. С появата си тя веднага привлече погледите на всички зрители, но преди всички очите на Теаген. Защото влюбеният забелязва на часа предмета на своя копнеж. Той беше чул за предстоящото появяване и очакваше с нетърпение този миг. Не можа да премълчи вълнението си, но ми пришепна (нарочно беше седнал близо до мене):
— Ето, онази е Хариклея.
2. Аз го помолих да бъде по-спокоен.
На призива на глашатая се отзова мъж отлично въоръжен, самоуверен и както ми се стори, самонадеян, увенчаван вече в много състезания. Сега нямаше противник, понеже, мисля, никой не се осмеляваше да излиза на борба с него. Амфиктионите42 едва не го върнаха, защото законът не позволява да се отсъжда венец на този, който не се е състезавал. Но той настоя глашатаят повторно да призове на състезание желаещите. Разпоредителите дадоха нареждане и глашатаят възвести да яви, който желае.
41
Питийски състезания, общогръцки празненства, устройвани в равнината Криса край Делфи в памет на победата на Аполон Питийски над дракона Питон.
42
Амфиктиони, представители на гръцките градове-държави, които са обединени в религиозно-политически съюз.