Теаген ми рече:
— Този призовава мене.
— Защо говориш така? — го запитах.
— Ще видиш, татенце — продължи той. — Защото в мое присъствие и пред моите очи никой друг не може получи от ръцете на Хариклея победната награда.
— А ако не сполучиш? — го запитах отново. — Не мислиш ли за срама след това?
— Но кой — извика той — тъй безумно се стреми да види Хариклея и да се доближи до нея, че да ме изпревари в надбягването? Когото нейният образ веднага да рили и да увлече напред? Не знаеш ли, че художниците изобразяват Ерос с крила, за да загатнат, че обладаните от него са бързоподвижни? Ако трябва към казаното да се прибави и някаква хвалба, никой до днес не може да се гордее, че ме е надвивал в бягане.
3. Каза това и скочи, изстъпи напред и извести името си и родното място. Определиха му по жребий място на арената. Той навлече пълното въоръжение и застана на старт. Започна да диша учестено и започна с нетърпение да очаква знака на тръбата — величествена и блестяща гледка! Видът му приличаше на Ахил, какъвто го описва Омир в битката при Скамандър43. Цяла Елада изведнъж се развълнува, всеки желаеше победата на Теаген, сякаш сам участвуваше в състезанието. Защото красотата пленява зрителите и спечелва благосклонността им.
Силно се вълнуваше и Хариклея. Аз наблюдавах отстрани и забелязвах как се променяше изразът на лицето й. Накрая глашатаят обяви пред всички имената на състезателите: „Ормен от Аркадия и Теаген от Тесалия.“
Стартовото въже беше спуснато и надбягването започна бързо, едва успяваха да го следят очите. Тук девойката не можа повече да остане безучастна, тя стана неспокойна и краката й потропваха, струва ми се, тя мислено тичаше до Теаген и наравно с него преследваше целта.
Всички зрители бяха в трепетно очакване относно изхода и обхванати от възбуда, но най-вече аз, който бях решил да се грижа за в бъдеще за Теаген като за собствен син.
— Нищо чудно — възкликна Кнемон — да се вълнуват зрителите и присъствуващите, както и аз сега се тревожа за Теаген. И те моля да ми кажеш по-скоро беше ли той обявен за победител?
4. — Когато, Кнемоне, той пробягна половината стадион, обърна се и измери Ормен с презрителен поглед, вдигна високо щита си, отхвърли глава назад и устремил целия си поглед към Хариклея, се понесе сякаш стрела към целта. Така изпревари аркадеца с толкова разтега — разликата беше измерена по-късно. Веднага притича до Хариклея, нарочно припадна в прегръдката й, сякаш не може да спре устрема на бега си. А когато получи палмовото клонче, не остана от мене скрито, че той целуна ръката на девойката.
— Ти ме успокои — каза Кнемон. — Той победил и целунал ръката й. Но какво стана после?
— Ти си, Кнемоне, не само ненаситен да слушаш, но и неуязвим от съня. Вече измина голяма част от нощта, а си все тъй бодър и не те изморява удълженият ми разказ.
— Аз, татенце, не съм съгласен и с Омир, който твърди, че има пресита както от други неща, така и от любовта — нещо, от което по мое мнение не можем да се наситим било при действителна наслада, било като слушаме за нея. Когато някой разказва за любовта на Теаген и Хариклея, кое сърце би останало твърдо като диамант или желязо, не би се очаровало, дори цяла година да слуша? Така че продължавай по-нататък.
— Теаген, Кнемоне, беше награден с венеца и обявен за победител, и отпратен под славословията на всички. Хариклея понесе голямо поражение, като видя отново Теаген, тя изпадна още повече под властта на любовния копнеж. Лицето на любимия събужда отново страстта, гледката разпалва мислите както огъня прибавените дървета.
Хариклея, когато се завърна у дома си, прекара нощта както предишните, и дори по-мъчително. Аз пък не можах да затворя очи, обмисляйки как можем да заминем тайно и в коя страна божеството желае да пратя младата двойка. Че трябва да пътешествуваме по море, бях подразбрал от оракула, който гласеше:
5. Но къде да ги заведа? Намирах само едно разрешение: да намеря, ако мога, подхвърлената заедно с Хариклея митра, на която, както Харикъл чул, била извезана нейната история. Сигурно от нея ще науча и отечеството, и родителите на девойката, за които вече се досещах. Може би точно там ги изпраща съдбата.
43
Скамандър (Ксантос) — река, която извира от планината Ида и тече през равнината на Троя.