Рано сутринта отидох при Хариклея и заварих другите й близки в сълзи, особено Харикъл. Приближих и запитах на какво се дължи този смут.
— Влоши се състоянието на дъщеря ми — отговори той, — през изтеклата нощ прекара по-тежко, отколкото през предишната.
— Стани — казах — и всички излезте. Само някой да донесе тринога, лаврово клонче, огън и тамян. И никой да не ни безпокои, докато ви повикам.
Харикъл предаде думите ми и те бяха изпълнени. Когато останах насаме с нея, започнах като на театрална сцена: пушех тамян, шепнех с устни някакво заклинание и гладех с клонките Хариклея от главата до краката надолу и нагоре. Известно време говорех като насън, или по-скоро като стара баба, задъхан, накрая завърших постепенно, изрекъл цял куп празни приказки за мен и за девойката.
Тя често поклащаше глава и се усмихваше подигравателно, за да покаже, че аз се заблуждавам, че не познавам болестта й. Седнах близо до нея и казах:
— Успокой се, дъще. Твоето страдание е обикновено и се лекува лесно. Погледнало те е лошо око навярно още през време на шествието, най-вече когато предаваше наградата. Аз дори се досещам кой е виновникът. Той е Теаген, тежковъоръженият състезател. Забелязах, че през всичкото време той те наблюдава и хвърля към тебе дързък поглед.
А тя отвърна:
— Дали той ме е гледал, или не, не искам да зная. Впрочем кой е той, откъде е? Забелязах, че мнозина го наблюдаваха в захлас.
— Той е тесалиец — отговорих. — Ти вече чу и о глашатая, когато той го представи. Твърди, че води произхода си от Ахил. И на мене това ми се струва правдиво, ако се съди по ръста и външността на младежа, те издават благородството на Ахиловия род. Само че не е горделив и високомерен като него, гордостта му се смекчава от миловидност. Но въпреки неговите качества бих желал да изпита по-големи неприятности, отколкото тези, които ти е причинил, когато те омагьосал с лошия си поглед.
— Татенце — прекъсна ме тя, — благодаря ти за твоите грижи. Но защо незаслужено желаеш злото на този, който може би не ми е направил нищо лошо? А страдам не от уроки, а изглежда от някаква друга болест.
— Но, дете мое, ти криеш и не смееш да ми се довериш, за да се опитам да ти помогна. Не съм ли ти като баща по възраст, и още повече по съчувствие? Не съм ли близък на твоя баща и не притежавам ли неговото сърце? Открий ми болката си. Имаш в мое лице ако желаеш, верен и заклет приятел. Говори смело не влошавай болката си с мълчание. Всяко страдание може да се облекчи, когато се разпознае навреме, а не се ли открие веднага, става почти нелечимо. Храна на болестта е мълчанието, а изказаната болка носи облекчение.
6. Хариклея малко помълча, очите й издадоха хилядите промени и устреми на душата й.
— Предостави ми днешния ден — ме помоли. — После ще научиш, ако не се досетиш преди това, щом искаш да бъдеш предсказател.
Станах и излязох оттам, като оставих девойката да привикне между това със свяна си. Харикъл ме посрещна и запита имам ли да му кажа нещо.
— Всичко е наред — отговорих. — Утре ще се освободи от страданието, което я измъчва, и ще те зарадва с нещо друго. Няма никаква пречка да повикаме и някой лечител.
Казах това и се отделих бързо, за да не ме разпитва повече Харикъл. Малко след това се отдалечих от жилището, виждам Теаген. Спотаил се в околността на храма, той разговаряше със себе си, сякаш се задоволяваше само да наблюдава жилището на Хариклея.
Аз се извърнах и се опитах да отмина, сякаш не съм го видял. А той:
— Здравей, Каласириде, и слушай. Тебе очаквах. Обърнах се веднага и казах:
— Ах, ти ли си, красавецо Теагене, не те забелязах.
— Какъв ти красавец — възрази той, — щом не се харесвам на Хариклея?
Аз се престорих на обиден:
— Не ще ли престанеш да обиждаш и мене, и моето изкуство? Благодарение на него тя вече е запленена и принудена да те люби. Желае да те види, сякаш си някое висше същество!
— Що говориш, татенце? — каза. — Хариклея да ме види? Но защо не ме заведеш при нея?
И веднага се завтече напред. Аз го улових за хламидата44:
— Хей ти, чакай — му извиках. — Зная, че можеш да тичаш. Работата не е проста стока, изложена на пазара, да я взема всеки желаещ. Иска се дълго обмисляме и дълга подготовка, за да се сполучи и да се постигне със сигурност. Нима не познаваш бащата на девойката — най-видния измежду мъжете на Делфи? Не се ли боиш от законите, които предвиждат смърт за такива постъпки?
— Аз — отвърна той — съм готов и да умра, но да постигна Хариклея. Но ако смяташ за уместно, да отидем при баща й да поискаме съгласието му. Надявам се, че не съм недостоен за зет на Харикъл.
44
Хламида, къса мантия, която носели предимно конници и атинските ефеби, закопчавана над гърдите или над дясното рамо.