— Няма да успеем — отвърнах. — Не защото може да те укори за нещо, но Харикъл отдавна гласи девойката за сина на сестра си.
— Зле ще си изпати — извика Теаген, — който и да е. Докато съм жив, друг не ще поведе към брачното ложе Хариклея. Съвсем не ще бездействуват ей тази ръка и този меч!
— Спри — казах. — Съвсем не е нужно това. Само ми се довери и прави каквото те съветвам. Сега си иди и се пази да не се показваш често заедно с мене, посещавай ме тайно и самичък.
Той си отиде унил.
7. На следния ден Харикъл ме срещна, спусна се към мене и започна да ме целува по главата.
— Ето това се казва мъдрост! Това е истинско приятелство! — викаше едно след друго. — Ти извърши велико дело. Недостижимата е надвита, непобедимата победена. Хариклея е влюбена.
При тези думи аз се изпъчих, вдигнах вежди и пристъпвайки важно, рекох:
Знаех си, че не ще издържи още на първия мой пристъп, макар че не прибягнах към нещо по-важно. Но откъде разбрахте, Харикле, че тя е влюбена?
— Послушахме твоя съвет — отговори. — Извиках най-известните лечители, както ти сам предложи, да я прегледат. Обещах им цялото си имущество, само и само някак да помогнат. Те дойдоха веднага и попитаха от какво се оплаква. Тя се извърна, на тях нищо не отговори, а почна да повтаря високо Омировия стих:
„Сине Пелеев, най-смел от ахейските войни, Ахиле!“
Ученият Акесин (ти го познаваш) въпреки нейното упорство хвана ръката й, явно за да узнае болестта по пулса на артерията, който показва сърдечната дейност. След немалко наблюдение и изследване, след като я оглежда много пъти от краката до главата, той заяви:
— Ти, Харикле, напразно ни повика тук. При този случай лечебната наука не може да помогне нищо.
— О богове! — аз извиках, — какво говориш? Отиде ми дъщеричката, а няма ли никаква надежда?
— Не се вълнувай — отговори, — но слушай.
И той ме дръпна малко настрани от девойката и другите и ми прошепна:
— Нашето изкуство се занимава с лечение предимно на телесните страдания, а с душевните главно тогава, когато душата страда при заболяване на тялото и се подпомага от неговото излекуване. Това е болестта на девойката, тя не е телесна. Тя няма излишък на сокове, не страда от болки в главата, не изгаря от огън, не боледува никой орган на тялото, нито част от него, нито то цялото. Ето това е, нищо друго, повярвай ми.45
Но аз настоявах да каже какво е открил.
— Това не може да не види и едно дете — отговори, — че болката е на душата, болестта явно е любов. Не виждаш ли, че очите й са отекли от плач, погледът й е блуждаещ, лицето бледо, не се оплаква от болки в стомаха, но е неспокойна и говори каквото й дойде на ума, страда без никакви причини от безсъние и отведнъж е отпаднала. Значи ти, Харикле, трябва да потърсиш лечителя. Но това може да бъде само избраникът на сърцето й.
Каза това и си отиде. И аз веднага тичам при тебе, моя спасител и бог, който единствен можеш да й помогнеш, и тя го знае. След като дълго я молих и настоявах да ми разкрие страданието си, само това отговори, че не знае какво й е, но знае, че единствен Каласирид може да я излекува. И ме помоли да те заведа при нея. От това се убедих, че тя е покорена от твоята мъдрост.
— Но като казваш, че е влюбена — обърнах се към него, — можеш ли да кажеш кого обича?
— Не, кълна се в Аполон — отговори. — Как и откъде мога да зная? Пред всички съкровища бих предпочел да обича Алкамен, сина на сестра ми, когото отдавна съм определил за неин жених, доколкото зависи от волята ми.
Тогава му казах, че може да познае, като въведе при нея и като й покаже младежа. Той се съгласи и си отиде.
Около пазарно време пак ме потърси.
— Чуй неприятна вест — ми каза. — Момичето сякаш безумствува. Държането й е странно. Въведох, както ме посъветва, Алкамен и го препоръчах като прекрасен момък. А тя, сякаш вижда главата на Горгона46, или нещо още по-отвратително, нададе пронизващ и силен вик и извърна поглед към другата страна на стаята, стисна с ръце като с примка шията си и заплаши с клетва, че ще свърши с живота си, ако не излезем веднага. Ние се отдалечихме по-бързо, отколкото може да се произнесе една дума. Какво друго трябваше да направим при това странно поведение? Отново ще те молим да не позволиш тя да загине и ние да останем излъгани в надеждите си.
— Харикле — отвърнах, — не си се заблудил, че девойката безумствува. Тя е възбудена от сили, които самият аз изпратих, и то не най-слаби, които я принуждават да върши, каквото нито й е присъщо, нито го желае. Но явно някой противобог се намесва в това дело и се старае да попречи на духовете, мои помощници. Затова време е да ми покажеш митрата, която си намерил подхвърлена заедно с момичето и другите отличителни белези. Страхувам се, че тази митра крие някаква магия и е изпълнена с магически знаци, които озлобяват душата. Може би някой враждебен дух още от рождение й замисля живот без любов и без деца.
45
Под „нещо по-възвишено“ тук се разбира прибягването до магически средства или призоваване на боговете.