8. Той се съгласи и след малко дойде с митрата. Помолих го да ми даде време да я проуча. Отправих се към жилището, в което бях отседнал, и без ни най-малко да се бавя, се заех с разчитането на етиопското писмо на митрата, но не демотичното, а царското, извезано, което прилича на египетското хиератично писмо. Като го прегледах, открих следния надпис:
„Аз, Персина, царица на етиопците, пиша на моята дъщеря, както и тя след време да се нарича, на която съм майка само до родилните болки, следния предсмъртен плач:“
Когато, Кнемоне, попаднах на името Персина, онемях. Но продължих по-нататък. Писмото гласеше:
„Че нямам никаква вина, дете мое, че те подхвърлих след раждането, нито че те отнех от очите на баща ти Хидасп, нека ми бъде свидетел нашият родоначалник Хелиос. Все пак, дъще, някога, ако оцелееш, ще се оправдая пред тебе и пред твоя спасител, ако божеството ти го прати, и пред целия човешки род, като разкрия причината на подхвърлянето. Наши деди са от боговете Хелиос и Дионис, а от героите Персей и Андромеда47, след тях Мемнон48. На времето строителите на царските дворци са украсили с картини из техния живот стаите им. Лицата и делата на другите са изобразени в мъжките зали и в откритите галерии, а с любовта на Андромеда и Персей са изпъстрени спалните покои. Случи се сега тук след десет години, откакто Хидасп ме взе за съпруга (ние дотогава не бяхме ощастливени с деца), през един пладнешки час почивахме в лятна дрямка. Тогава баща ти ме притисна в обятия и се закле, че някакъв присънен образ му внушил да постъпи така. Веднага почувствувах, че съм заченала плод. Времето до раждането ти минаваше в общонародни празненства и благодарствени жертви на боговете. Царят се надяваше на наследник на престола. Но когато те родих бяла, с неприсъщ на етиопците цвят, се досетих за причината: при съпружеската прегръдка съм погледнала Андромеда. Картината я показва съвсем гола (току-що Персей я отвежда от скалата), така за беда заченах плод с цвят на кожата подобен на героинята. Затова реших да се избавя от позора и смъртта, защото вярвах, че цветът на кожата ти ще ме уличи в изневяра (никой не би повярвал на обясненията ми), а на тебе да отредя неизвестна съдба, която е за предпочитане пред смъртта или пред позора на извънбрачно родена. Излъгах съпруга, че си умряла веднага след раждането, и те подхвърлих тайно и негласно, като приложих съкровища, колкото можах, за възнаграждение на спасителя ти. Разкрасих те и с друго, и с тази митра, в която извезах тъжната история на твоята и моята съдба и която запечатах с кървавите си сълзи, едновременно с раждането станах първескиня и опечалена. Но, сладка моя, за миг само моя дъщеря, ако оживееш, помни благородния си произход и пази чистотата си, която е единственият знак за женска добродетел, следвай царствено поведение, което наследяваш от родителите си. Не забравяй да потърсиш между всички съкровища, които сложих до тебе, и да лазиш пръстена, който твоят баща ми подари при женитбата. Той носи царската емблема, а в гнездото му е вложен скъпоценният камък пантарб, притежаващ тайнствена сила.
Така разговарям с тебе, като си служа с писмото за посредник, тъй като божеството ме лиши от живо общуване очи с очи. Може би това е глупаво и безполезно, а може би някога ще ти бъде от полза. Защото пътищата на съдбата остават неизвестни за хората. И нека това писмо, о напразно красива, чиято красота ме обвинява, ако оцелееш, да ти служи за опознавателен признак, или — дано не докосне слуха ми такава вест! — за надгробно слово и майчини сълзи върху гроба.“
9. Като прочетох, Кнемоне, разбрах всичко и се смаях от божия промисъл. Изпълних се с радост и скръб. Изпитах непознато чувство, едновременно плачех и ликувах. Душата ми се разведри от откритието на неизвестното и от разгадаването на оракула, но се обезпокои от неизвестността на бъдещето и се изпълни със състрадание към човешкия живот — непостоянен и несигурен, той наклонява ту насам, ту натам, както се вижда от съдбата на Хариклея. Връхлетяха ме мисли за много неща — кои са истинските родители на Хариклея, а чия дъщеря се смята, колко далеч от родината си е захвърлена — отредена й е съдбата на незаконородена, загубила законния си етиопски царски произход.
47
Според мита, за да изкупи вина на своята майка, дъщерята на етиопския цар Андромеда била прикована на скала край морето. Персей я спасил и я взел за съпруга. Нейното освобождение било изобразено върху картина, която описва писателят Филострат.
48
Мемнон, рано загиналият красив етиопски цар, син на Аврора (Зората) и на Титон. Притекъл се на помощ на троянците в Троянската война и паднал от ръката на Ахил.