И той наистина — както узнах по-късно — изпълнил точно съвета ми: без да се забави, поднесъл като сватбени дарове от Алкамен и скъпоценната одежда, и етиопските огърлици, които били подхвърлени от Персина заедно с Хариклея като нейни белези.
16. Аз пък намерих веднага Теаген и го попитах къде се намират сънародниците му, които участвуваха заедно с него в празничното шествие. Девойките си тръгнали — ми отговори, — изпратили ги напред, понеже вървят по-бавно. Едва задържали и ефебите, те станали неспокойни и желаели да се върнат дома.
Щом научих това, съобщих му да предаде на тях, и самият той да извърши следното: наредих им да следят за знака, който ще им дам в съответното време и час. След това се разделих с Теаген и се запътих за храма на питийския бог, за да измоля от него оракул за бягството заедно с двамата млади. Но божеството е по-бързо и от всяка мисъл: то подпомага, и без да е призовано, това, което е по волята му, често с милостта си изпреварва молбата. Също и тогава питиецът даде отговор, преди да е зададен въпросът, и показа на дело ръководството си. Когато бързах да изпълня намерението си, както казах, запътен към жрицата, бях спрян от някакъв вик на чужденци: „Участвувай, драги, заедно с нас във възлиянието!“
Те се отправяха под свирнята на флейта към свещено пиршество в чест на Херакъл. Повикаха ме и аз забавих хода си. Не беше благочестиво да отмина светия зов. Когато взех и запалих тамян и възлях чиста вода, те като че се учудиха на „великолепните“ ми жертви. Въпреки това ме поканиха да взема участие в угощението им. И на това тяхно желание се подчиних. Възлегнах въз ложе, което бяха настлали за гостите с мирт и лавър. Насладих се от познатата ми храна и се обърнах към тях:
— Приятели, аз вече изпитах удоволствието от разкошното угощение, но още не зная нищо за вас. Най-после трябва да ми кажете кои сте и откъде сте.
Само на простите и необразованите, мисля, е присъщо, след като направят възлияния и се нагостят, като сключат дружба със свещената сол, да се разотидат, преди да се опознаят.
Те ми разказаха, че са финикийци от Тир, тръгнали по търговия и че плават за Картаген в Либия с голям товарен кораб и возят за там индийски, етиопски и финикийски стоки. Отпразнували сега победното тържество с угощение в чест на Херакъл Тирийски. Младежът, когото ми посочиха възлегнал срещу мене на трапезата, получил тук наградата за борба и прославил Тир с победата си над другите гръцки градове.
— Когато плавахме покрай Малея50 против насрещни ветрове — продължиха те — и трябваше да пристанем в Кефаления51, той ни се закле в нашия местен бог, че съновидение му предрекло предстоящата питийска победа. И ни склони да се отбием от взетия курс и да слезем тук. Той потвърди на дело предсказанието. Доскоро търговец по професия, сега пожъна славна победа. Това угощение посвещава на бога, който му предрекъл победния венец едновременно като благодарствен дар и за щастлив път. Защото призори, драги приятелю, се гласим да отплаваме, ако ветровете улеснят намерението ни.
— Сигурно ли ще тръгнете? — попитах.
— Сигурно — отговориха.
— Тогава ще ме вземете ли за спътник, защото ми предстои да отпътувам по работа до Сицилия, а островът, както знаете, се намира на пътя ви за Либия.
— Ако желаеш — потвърдиха. — Не ще ни липсва нищо, щом заедно с нас пътува мъдрец елин, към когото, както опитът ни позволява да съдим, боговете са добре разположени.
— На драго сърце — им казах, — ако ми оставите един ден за подготовка.
— Ще имаш утрешния ден — отговориха, — но привечер трябва да бъдеш край морето. Защото нощите са много благоприятни за плаване. Съдовете се плъзгат по спокойно море, носени от духащите откъм брега ветрове.
Уговорихме да направим това, като се осигурих предварително чрез клетва, че не ще отплават по-рано.
17. И аз ги оставих там на тяхната флейта и танци, които изпълняваха под съпровода на някаква асирийска мелодия — ту се издигаха нависоко с ловки подскоци, ту клякаха до земята и извиваха вихрено цялото си тяло като увлечени от божеството. Най-напред отидох при Хариклея. Тя още носеше на гърдите си и разглеждаше накита от Харикъл. Отидох и при Теаген и напомних на двамата какво трябва да направят и кога точно, после побързах за къщи и се подготвих за развоя на събитията. И на следния ден се случи това: когато среднощ потопи в сън града, въоръжен отряд нахлу в жилището на Хариклея. Тази любовна схватка ръководеше Теаген, който беше подбрал отред от ефеби, участници в празничното шествие. Те изведнъж нададоха силен вик и с оглушително дрънкане на щитовете нахлуха със запалени факли в дома. Не особено трудно насилиха външните врати, понеже те бяха нарочно оставени открехнати, и отвлякоха Хариклея, която беше подготвена и предварително посветена във всичко. Тя се подчини доброволно на принудата. В същото време изнесоха немалко предмети, които девойката им посочи. Когато излязоха от дома, нададоха победен боен вик и вдигнаха страшен шум с щитовете. Преминаха през целия град и хвърлиха жителите му в неописуем страх, още повече че в късния нощен час изглеждаха още по-опасни и Парнас с ехото си удвояваше шума от медта.