3. Като чу това, Кнемон повече не можа да се владее и престана да подслушва по-нататък. От първите думи той си помисли друго, но от последните се убеди, че това е наистина Тисба. Едва не се строполи пред самата врата. С мъка се задържа и от страх да не бъде хванат от някого на място (вече пееха вторите петли), се отдалечи, залитайки. Внезапно преплете крака, връхлетя с тяло срещу стената и заудря глава ту в горната греда на вратата, ту в някакъв предмет, който висеше от тавана. Най-после след дълго лутане се довлече до стаята, която обитаваха, и веднага се тръшна на леглото. Трепереше с цялото си тяло, зъбите му силно тракаха. Състоянието му скоро щеше да стане съвсем опасно, ако не го забеляза Каласирид. Той го затопли в прегръдката си и започна да го ободрява всякак с думи. Когато Кнемон малко се съвзе, Каласирид го попита за причината.
— Аз съм загубен — завайка се той, — проклетата Тисба наистина е жива.
4. И той отново рухна в несвяст. Каласирид отново се зае с него, опитвайки се да го свести.
С Кнемон си беше направил шега някой демон, който и в други случаи се шегува с човешките дела и им се надсмива. Той не оставя хората да се наслаждават безгрижно на приятните неща и примесва към това, на което предстои да се радват, някаква мъка. Може би е в нрава на демона и сега се е потвърдило, може би е свързано с човешката природа, която не възприема непомрачена и чиста радост.
Така и тогава Кнемон бягаше от това, което трябваше да избере пред всичко друго, и приемаше най-приятното за страшно. Защото жената, която плачеше, не беше Тисба, а Хариклея. А с нея се беше случило следното:
След като Тиамид беше пленен и отведен като пленник, островът беше опожарен и изоставен от обитаващите го разбойници. Тогава в ранни зори Кнемон и Термутид, щитоносецът на Тиамид, преплуваха езерото, за да разузнаят какво са направили неприятелите с главатаря им. Какво стана с тях по-нататък, вече разказахме.
Теаген и Хариклея останаха сами в пещерата и връхлетелите ги беди им се сториха висше щастие. Тогава за пръв път те останаха един с друг освободени от всичко, което можеше да ги смущава, тогава необезпокоявани се отдадоха напълно на прегръдки и целувки. В пълна забрава на всичко те дълго стояха сякаш слели се един с друг, наслаждавайки се на непорочна и невинна любов, като примесваха горещите си сълзи и разменяха чисти целувки. Ако Хариклея забележеше някаква възбуда и проява на мъжественост у Теаген тя му напомняше дадената дума и го възпираше. Без труд той се овладяваше и лесно и с разума си надвиваше своите чувства. Покорен от любовта, той беше господар на страстта си. Когато късно едва се сетиха, че трябва да предприемат нещо и да се разделят с милувките, пръв Теаген заговори така:
— Да останем неразделни, Хариклея, и да запазим най-скъпото на света, заради което изтърпяхме всичко — това е единственото ни желание, дано елинските богове ни го осъществят. Но човешката съдба е непостоянна и се насочва ту насам, ту натам. Много претеглихме, но и на много се надяваме. А сега според уговорката с Кнемон трябва да се запътим към селото Хемис, макар че е неизвестна по-нататъшната ни участ. Както изглежда, дълго и безкрайно разстояние ни дели от страната на нашите надежди. Затова нека си уговорим някакви условни знаци, чрез които тайно да си съобщаваме нашето присъствие, и ако някога се случи да се разделим, да се търсим един друг. Приятелската уговорка при странствуване, когато се следва точно, помага твърде много за взаимното намиране.
5. Хариклея се съгласи и решиха, ако се разделят, Теаген да надписва на храмове или на видни статуи, херми52 и камъни по кръстопътищата: „Питиецът“, а Хариклея: „Питийката тръгна надясно или наляво, към този град или село, или народ“, и да означават деня и часа. Ако пък се срещнат на някое място, достатъчно е единият да види другия — защото никакво време не ще заличи у тях любовните знаци в сърцата. Все пак Хариклея показа подхвърления някога заедно с нея бащин пръстен, а Теаген — раната на коляното, причинена му от лова на глиган. За устна парола тя избра „факел“, а той — „палмово клонче“.
52
Херма, невисока четиристранна колона с главата на Хермес или на друго божество. Издигана на улици, площади и кръстопътища.