След това те отново се прегърнаха и отново плакаха, сякаш, мисля, извършваха жертвено възлияние със сълзи и превръщаха целувките си в клетви.
След взаимните уверения излязоха из пещерата, без да докоснат другите скрити там съкровища. Защото смятаха за опетнено спечеленото с грабеж богатство. Но взеха със себе си само това, което сами бяха донесли от Делфи, а разбойниците им го бяха заграбила. Хариклея се преоблече и постави в някаква торбичка огърлиците, венците и свещеното облекло, а за да не се познават, наслага отгоре други малоценни предмети. На Теаген предаде да носи лъка и колчана — най-приятния за него товар и най-отличителното оръжие на бога, на когото служи.53
Едва стигнаха брега на езерото и се готвеха да се качат на лодка, забелязаха отред тежковъоръжени да се прехвърлят на острова.
6. От гледката им се зави свят, те останаха дълго онемели и неподвижни, сякаш безчувствени към съдбата, която така едно след друго им носи беди. Късно едва, когато приближаващите почти бяха слезли на брега, Хариклея поиска да побягнат и да се скрият в пещерата, където може би не ще ги намерят. И веднага се втурна да бяга. Теаген я възпря:
— Докога — извика той — ще бягаме от съдбата, която ни преследва навсякъде? Нека отстъпим пред нея, накъдето и да ни тласка. Така ще си спестим безцелни лутания, скитнически живот и непрестанните подигравки на съдбата. Не виждаш ли, че тя ни изпраща след бягството нападение на пирати, след превратностите по море още по-страшните премеждия по суша? Доскоро битки, след това разбойници! Неотдавна ни хвърли в плен, след това отново ни изостави. Даде ни възможност за спасение и бягство, и отново ни срещна с пашите убийци. Тя си играе с нас на война и прави живота ни сцена и драма. Защо тогава да не скъсим това трагическо представление и да не се предадем на тези, които желаят да ни убият, за да не се престарава прекомерно съдбата с края на драмата и да ни принуди сами да нанасяме удара срещу себе си?
7. Хариклея не се съгласи с всичко. Неговите укори към съдбата тя смята справедливи, но не одобрява предложението му да се предадат доброволно в ръцете на неприятелите, защото не било сигурно, че след пленяването им те ще ги убият (борели се с не съвсем благосклонно божество, което нямало да се примири със скорошния край на техните бедствия, но щяло да поиска да останат живи, за да робуват, което в същност не е ли по-горчиво и от смъртта?). Да бъдат оставени на позорния и ненавистен произвол на долни варвари? „По всякакъв начин, ако е възможно, трябва да го избегнем и от опита на миналото да се надяваме на някакъв обрат, тъй като често сме се спасявали дори от още по-безизходни положения.“
— Нека бъде, както желаеш — каза Теаген и я последва, накъдето тя го поведе.
Но те не успяха да стигнат до пещерата. Докато виждаха идващите пред тях, не забелязаха неприятелския отред, който вече беше слязъл от другата страна на острова и им пресече пътя откъм гърба.
Ужасени се спряха. Хариклея побягна към Теаген, ако трябва да умре, да намери смъртта си в прегръдката му. Някои от нападателите вдигнаха оръжие да нанесат удар. Но когато двамата млади отправиха към тях ведрия си поглед, тяхната смелост се сломи и десниците им се отпуснаха. Защото пред красотата се стъписват и ръцете на варварите, пред приятната гледка се укротява дори упорито око.
8. Хванаха ги и ги заведоха при главатаря си, бързайки да му доведат първи най-хубавата плячка. Това беше единственото, което можеха да намерят. Никой друг не можа да донесе нищо друго, макар че пробягаха от единия край до другия край на острова и, като че с мрежи, с оръжие отвред го опасаха целия. Още от първата битка островът беше опустошен изцяло от огъня, а мястото на пещерата, която единствено не беше засегната, им беше непознато.
И така двамата бяха отведени при военачалника. Той беше Митран, началник на стражата на Ороондат, който пък управляваше Египет като сатрап от името на великия цар. Както се разбра, Митран срещу голям подкуп от Навсикъл бе дошъл на острова да търси Тисба. Когато доведоха наблизо пленниците — те често призоваваха боговете-спасители — и Навсикъл ги видя, му хрумна нещо, което го изтъкна като хитър търговец. Той се втурна и високо извика:
— Ето това е Тисба, която ми грабнаха проклетите разбойници, но аз, Митране, благодарение на тебе и на боговете си я възвръщам отново.