Той улови за ръка Хариклея и се престори, че изпитва необикновена радост. И предума Хариклея, като й подшушна тихо на елински, за да не чуят присъствуващите, ако желае да се спаси, да се представя за Тисба. И хитростта сполучи. Хариклея, като го чу да говори на елински, си помисли, че мъжът иска да й помогне, и прие съвета му. Когато Митран поиска да научи как се нарича, тя се представи за същата Тисба. След това Навсикъл се завтече и започна да целува главата на Митран, като се чудеше на съдбата. Започна да хвали варварина, че и друг път той имал успех в походите, а имал щастие и в сегашните действия. Митран, поласкан от похвалите и едновременно подмамен от името Тисба, повярва, че работите стоят точно така, и се възхити от хубостта на Хариклея (тя блестеше през простата си дреха както лунна светлина през облак), а и в лековерието си той беше измамен от тънката находчивост. И не му остана време да премисли.
Щом е твоя, вземи и отведи я.
След тези думи му я предаде. Но въпреки това не сваляше очи от нея, което издаваше, че против волята си отстъпва девойката, защото е получил предварително възнаграждението си.
— А ей този, който и да е — каза Митран, като посочи Теаген, ще остане за наша плячка и ще ни последва под охрана, за да го изпратим във Вавилон Той е напълно достоен да прислужва на царската трапеза.
9. След този разговор преплаваха езерото и се разделиха. Навсикъл с Хариклея се отправи към Хемис, а Митран тръгна за други подчинени на него селища без да се бави, изпрати Теаген до Ороондат, който се намираше в Мемфис54, със следното писмо:
„На сатрапа Ороондат от Митран, началник на гарнизона.
Взех в плен един млад елин, премного прекрасен за моите подвластни и единствен достоен да се явява пред очите на великия божествен цар и да му прислужва. След като го плених, ти го изпращам и отстъпвам на тебе удоволствието да представиш на общия ни господар великия и блестящ дар, какъвто бисер царският двор още не е виждал и никога в бъдеще не ще види.“
10. Така гласеше писмото.
Зората едва се зазоряваше, когато Каласирид и Кнемон се запътиха към Навсикъл, бързайки да научат каквото още не бяха успели да узнаят. Запитан, как е извършил, Навсикъл разказа всичко — как отишъл на острова, как го намерил обезлюден, как най-напред не срещнал никого, как след това с измама подвел Митран и получил някаква девойка като мнима Тисба. Че постъпил по-добре, като отвел тази, отколкото ако беше намерил онази. Разликата между тях съвсем не нищожна, а колкото между божество и човек. Нищо не надминава нейната хубост, не му е възможно да опише. Тя може само да се види, когато самата се яви лично.
11. Като чуха това, те веднага се усъмниха в истинността на думите му и го помолиха по-скоро да доведе пред тях девойката. Представиха си, че такава необикновена хубост може да притежава само Хариклея.
Щом я доведоха, най-напред тя беше навела лице, скрила го чак до веждите. След като Навсикъл я окуражи, тя погледна плахо и за изненада позна присъствуващите, и самата беше разпозната от тях. Веднага всички нададоха вик и сякаш по даден знак или от едно и също бедствие заплака.
Дълго време се чуваше само: „Татко!“, „Дъще!“, „Наистина това е Хариклея, а не Тисба!“
Само Навсикъл стоеше като занемял и гледаше как Каласирид прегръща Хариклея и плаче. Напразно се запитваше какво означава сцената на разпознаването, достойна за театъра, докато Каласирид го прегърна и започна да целува, и му каза:
— О най-прекрасен измежду мъжете, нека затова боговете изпълнят пребогато всичките ти желания. Ти стана спасителят на дъщеря ми, която вече не очаквах да намеря. Ти създаде най-сладката гледка за очите ни. Но, дъще, но, Хариклея, къде остави Теаген?
Като чу въпроса, тя заплака отново и едва след малко отвърна:
— Същият, не зная кой е, който ме предаде на ей този, той го взе в плен.
Каласирид помоли Навсикъл да обясни какво знае за Теаген, кой сега го държи под властта си и къде го води. Навсикъл разказа всичко. Той разбра, че става дума за тези млади, за които старецът често говореше пред него и който търсеше и оплакваше. Но прибави, че няма много да помогнат неговите вести, понеже те са бедни хора, а чудно би било, ако Митран дори срещу голям откуп освободи младия човек.
— Ние имаме пари — каза тихо Хариклея на Каласирид, — предложи му колкото искаш. Огърлицата, която ти знаеш, пазя и нося у себе си.
12. Каласирид се обнадежди от това, но от страх, да не би Навсикъл да се усъмни относно съкровищата, които носеше Хариклея, му каза:
— Драги Навсикле, мъдрецът не се нуждае от нищо. Неговото богатство се състои от силата на волята му. Той получава от всемогъщите толкова, колкото има основание да иска. Затова кажи ни само къде се намира този, който държи под властта си Теаген. Боговете не ще ни изоставят, но ще имаме колкото ни трябва, за да наситим персийската алчност.
54
Мемфис, разположен в северната част на Среден Египет, бил главен град на шеста персийска сатрапия.