Щом изказа това, Навсикъл покани на пиршеството Каласирид и останалите, като отдели място за жените във вътрешността на храма, а мъжете настани в преддверието.
А след като изпитаха насладата от гозбите и трапезите бяха опразнени за чашите, мъжете изпяха химн и извършиха възлияние в чест на Дионис, а жените след химн на Деметра танцуваха. Само Хариклея се беше уединила, посветила се на своята грижа. Тя се молеше за Теаген — да бъде спасен и запазен за нея.
16. Когато пиршеството достигна върха си и всеки се забавляваше, както може, Навсикъл вдигна за наздравица чаша с чиста вода и произнесе:
— Драги Каласириде, пия за твоето здраве, както обичаш, с чистата течност на нимфите, чужди на Дионис и още недокоснати57 от него. Ако и ти отговориш в наздравица с реч за твоята история, която желаем да чуем, ще ни почерпиш с най-сладкото питие. Виждаш как жените изпъстрят с песни и танци пира. За нас разказът за твоите странствувания, ако пожелаеш да разкрасиш с него пиршеството, ще бъде по-приятен и от танците, и от всяка флейта. Ти често, както знаеш, ми обещаваше и все отлагаше, понеже беше отдаден на своето нещастие, но няма да ти се яви по-сгоден случай от сегашния — от твоите чада дъщеря ти е спасена и стои пред очите ти, а скоро с помощта на боговете ще видиш и сина си. Ако и сега отложиш разказа си, силно ще ме наскърбиш.
— Всичко най-хубаво да ти се случи, Навсикле — прекъсна го Кнемон, — защото сега отстраняваш всички музикални инструменти, които си привлякъл за симпозиона, и ги оставяш на по-непридирчиви люде, за да слушаш тайнствени истории, наистина доставящи божествена наслада. Струва ми се, че ти най-добре разбираш божествата, защото съчетаваш Хермес с Дионис и слагаш за подправка на пиршеството сладостта на речите. Учудвам се и на останалото изящество на жертвоприношенията ти, но няма как повече да се почете Хермес, отколкото като се украси пиршеството с най-характерното за този бог — речите.58
Каласирид се съгласи, било за да се хареса на Кнемон, било за да предразположи за после Навсикъл. И разказа всичко. Предаде накратко началото, което вече беше разказал на Кнемон, а изобщо отмина нещо, което според него беше по-добре да не узнае Навсикъл. А подбра, което още не беше разказвал и което имаше връзка с разказа. Започна от момента, когато избягаха от Делфи и се качиха на финикийския кораб.
17. Отначало пътуването им минавало според тяхното желание, откъм гърба им подухвал лек ветрец. Но когато навлезли в Калидонския проток, били не малко затруднени, защото там морето обикновено е неспокойно.
Кнемон помоли да не пропусне, ако знае, да обясни защо морето на това място е неспокойно.
— Йонийско море — поясни Каласирид, — което е обширно, се стеснява тук и като че ли през устие се влива в Крисейския залив59. От бързина да се слее с Егейско море, то напира, но се задържа от Пелопонеския провлак, струва ми се, поради божески промисъл, за да предотврати чрез преграждащия провлак заливането на противоположния бряг. И, нещо естествено, водата се връща обратно и притиска протока повече, отколкото в останалата част на залива, защото нахлуващите води връхлитат често срещу обратното течение. Оттук произлиза раздвижването на водата, водите се надигат и се сблъскват водни грамади.
Последва шумно одобрение от страна на присъствуващите, което потвърждава, че обяснението на Каласирид е правдиво.
— Като преминахме протока — продължи той — и изгубихме от очи Острите острови, на хоризонта изплува скалистият Закинтски нос, сякаш загърнат в здрачен облак. Кормчията нареди да сгънем платната. Запитахме го защо забавя хода на кораба, плаващ по попътен вятър, а той отговори: „Ако оставим надути платната, ще приближим острова по време на първата нощна стража60, а е опасно, да не би да пристанем в тъмното върху прибои и подводни скали. Добре е да прекараме нощта навътре в морето и да използуваме умерено вятъра, с намерение да приближим брега призори.“
18. Това каза кормчията, но не стана така, Навсикле, спуснахме котва. Когато слънцето изгря, обитателите на острова, които живееха край пристанището, отстоящо недалеч от града, се стекоха към нас като към някаква необикновена гледка. Те бяха учудени, както изглеждаше, на подвижността, красивата изработка и големината на кораба. Казваха, че по тях се познава финикийското изкуство. Още повече се учудваха, че сме имали неочакваното щастие да плаваме спокойно и безопасно зимно време вече след залеза на Плеядите61.
58
Хермес, пратеникът и вестителят на боговете, бил почитан и като покровител на красноречието.