Щом привързаха за брега въжетата, почти всички напуснаха кораба и се запътиха към града Закинт за покупки. Аз пък (защото чух от кормчията, че те искат да останат на острова през зимата на кораба) се отправих надлъж по брега да търся някакво жилище — смятах кораба за неподходящ подслон поради моряшката глъч, а града за несигурен за младите бегълци. Като изминах известно разстояние, виждам стар рибар да седи пред собствения си дом. Той залавяше разкъсаните бримки на мрежата си.
— Здравей, уважаеми — му извиках, като приближих, — кажи ми къде да намеря някакъв подслон?
— Ей там при близкия нос — отговори — се закачи вчера на подводна скала и се разкъса.
— Това — отвръщам — не исках да узная. Все пак ти би постъпил добре и по човешки, като или сам ни приемеш при себе си, или ни упътиш към друг.
— Не аз самият — отговори, — защото не плавах с тях. Тирен не би се излъгал, макар че му тегне старостта. Това е грешка на момчетата, които не познават подмолите и метнали мрежите не на място.
Най-после разбрах, че той не чува добре, и извиках по-силно:
— Казвам ти „здравей!“ и те моля да ни посочиш подслон, защото сме чужденци.
— Здравей и ти! — отговори. — И остани, ако желаеш, при нас, ако не си от тези, които търсят много легла и водят след себе си тълпа от прислужници.
— Казах, че имам две деца, а третият съм аз.
— Тогава добре — извика той. — У нас ще намерите с един повече. Мои сътрапезници са още двете ми деца, по-старите се ожениха и си имат свои домове. А четвъртата е кърмачката на децата. Защото майка им почина наскоро. Така че, приятелю, не се тревожи и не се съмнявай, че ще приемем от сърце мъжа, който издава от пръв поглед знатния си произход.
Така и направих. Не след дълго бяхме сърдечно приети заедно с Теаген и Хариклея от Тирен. Той ни отдели най-топлата част от жилището си.
Отначало прекарвахме зимата много приятно. Цял ден бяхме заедно и се разделяхме само за спане. Хариклея нощуваше заедно с кърмачката, аз и Теаген в отделна стая, а Тирен със синовете си в друга стая.
Слагаха ни обща трапеза. За останалото се грижехме ние, а Тирен угощаваше богато младите с даровете на морето, които отчасти сам той ловеше, отчасти за приятно прекарване на времето и ние вземахме участие и го придружавахме при риболова. Той го упражняваше по разни начини според времето на деня. Хвърляше опитно мрежата и имаше щастлив улов, така че повечето приписваха на щастието неговата опитност в занаята.
Но на когото изобщо не върви, както казват, навсякъде го преследва нещастието. И при усамотението красивата Хариклея не остана необезпокоявана.
19. Оня търговец от Тир, победителят в Питийските игри, с когото пътувахме заедно, често идваше сам при мене и ме безпокоеше с упоритите молби аз като баща на Хариклея да го оженя за нея. Хвалеше се много и ту подчертаваше благородния си произход, ту пресмяташе личните си богатства. Товарният кораб бил негова собственост, той притежавал по-голямата част от товара, който се състоял от злато, скъпоценни камъни и копринени тъкани. Като не малка добавка към славата си назоваваше и победата в Питийските игри, и още много друго. Когато му посочвах сегашната си беднота и че съм решил да не давам дъщеря си на човек от чужбина и от народ, отдалечен на такова разстояние от Египет, той възрази:
— Стига с това, татко. Ако аз я взема, ще сметна, че девойката струва повече от много таланти62 и цяло богатство като зестра, ще заменя родината си с вашата, ще се откажа от пътешествието си към Картаген и ще отпътувам заедно с вас, накъдето пожелаете.
20. Като виждах, че финикиецът не ми дава мира, но все по-страстно преследва намерението си и не пропуска ден, без да ме безпокои за същото, реших временно да го успокоя с добри обещания, за да не изпитаме на острова грубата му сила, и обещах, че ще изпълня всичко, щом пристигна в Египет.
Така едва се отървах, макар за малко време, от този човек. Но съдбата премята, както казват, една вълна подир друга. Не след много дни Тирен ме заведе в един завой на брега и ми каза:
— Каласириде, кълна ти се в Посейдон, владетеля на морето, и в другите морски божества, че гледам на тебе като на роден брат и на децата ти като на мои родни деца. Идвам да ти кажа, че те заплашва някаква ужасна беда. Смятам, че е некрасиво да я премълча, тъй като живеем под един покрив, и че е необходимо да ти я съобщя и да я знаеш на всяка цена. Шайка от пирати дебне прикрита в заливче от другата страна на носа, стражи на смени следят кога ще отплува корабът. Внимавай, пази се и преценявай какво ще предприемеш. Защото заради тебе, по-скоро заради дъщеря ти замислят нападението, така недружелюбно, но за тях съвсем обикновено.