И едновременно с това назова Тисба.
2. Навсикъл спря да се смее. Той остана смутен от това име, дълго стоя замислен и се питаше по какъв повод Кнемон, в каква връзка или защо при името Тисба изпада в уплаха.
Сега пък Кнемон избухна в смях.
— Драги Каласириде, виждаш — каза той — каква сила притежава името и че не само за мене е, както казваш, кошмар, но стана вече и за Навсикъл. Наистина настана пълен обрат в нашите чувства. Аз се смея, като разбрах, че вече не е между живите, а нашият мъжествен Навсикъл, който се надсмива до немай-къде над другите, изпада…
— Престани — прекъсна го Навсикъл, — достатъчно, Кнемоне, ми се отплати. Но в името на боговете на гостоприемството и приятелството, заради солта и трапезата, на която, вярвам, приятно се угощавахте у дома ми, обяснете ми откъде знаете името Тисба и защо се боите от него, защо си правите шеги с мене?
— Твой ред е, Кнемоне — каза Каласирид, — да разкажеш своята история, което често ми обещаваше, но досега по различни предлози все отлагаше. С това едновременно ще доставиш удоволствие на Навсикъл и ще облекчиш трудния път, като ни поразсееш с разказа си.
Кнемон се съгласи и накратко предаде всичко, което беше вече разказал на Теаген и Хариклея — че е родом от Атина, че баща му се нарича Аристип, а Деменета му станала мащеха. Разказа и за порочната любов на Деменета към него и как, отблъсната, го преследвала, как нейна помощница в заговора станала Тисба. Описа подробно как е станало това, че бил прогонен от родината си, че това наказание му наложили като на отцеубиец. В Егина научил най-напред от някой си Харий, свой съефеб, че умряла и при какви обстоятелства Деменета, как Тисба заговорничела и срещу нея. После чул от Антикъл, че баща му бил осъден на изземване на имуществото, тъй като близките на Деменета се опълчили против него и го обвинили пред народа в нейното убийство. Как Тисба напуснала Атина заедно със своя любовник, търговец от Навкратида. И накрая Кнемон разказа, че отплавал заедно с Антикъл да търси Тисба в Египет, та ако я намери, да я върне в Атина и да оправдае баща си от клеветата, а нея да предаде на съд; как през това време бил подхвърлен на много други опасности и всякакви приключения, бил пленен и от пирати, но после избягал и слязъл в Египет, пак бил заловен от разбойници пастири. Там случаят го събрал с Теаген и Хариклея. Накрая разказа за убийството на Тисба и за всичко останало, което Каласирид и Навсикъл вече знаеха.
3. При разказа през главата на Навсикъл минаха хиляди мисли, той се колебаеше дали да разкрие връзките си с Тисба, или да остави това за после. Накрая замълча, макар и с мъка, не само защото му се стори по-разумно, но и защото му попречи случаят: едва бяха изминали около шестдесет стадия и вече наближаваха селото, в което пребиваваше Митран, срещат някакъв познат на Навсикъл и го запитват закъде се е забързал. А той отговори:
— Навсикле, ти ме питаш накъде бързам, сякаш не знаеш, че сега гоня само една цел, всякак да изпълня поръката на Изиада от Хемис. За нея обработвам земята и всичко давам на нея, заради нея нямам спокойствие ни нощем, ни денем, нищо не мога да й откажа. Само мъка и трудности ми създава Изиада, когато ми поръча нещо, малко или голямо. Ето и сега тичам да й занеса, както виждаш, една птица — нилско фламинго, желанието на моята любима.
— Каква милостива любовница си намерил — каза Навсикъл — и колко скромни желания има, като птицата фламинго, а не те задължава да й носиш например птицата феникс, която идва у нас от Етиопия или от Индия66?
— Да — съгласи се той. — Тя често си прави такива шеги с мене и с моите дела. Но вие къде отивате, по каква работа?
Отговориха му, че са се запътили към Митран.
— Но напразно — каза той — и напусто бързате. Митран сега не е на мястото си, нощес потегли на поход срещу разбойниците, които живеят в селото Беса. Те му отвлекли някакъв млад пленник елин, когото изпращал на Ороондат в Мемфис, за да го предаде там, както предполагам, като подарък на великия цар. Жителите на Беса и техният новоизбран главатар Тиамид след внезапно нападение го похитили.
4. Още докато говореше, той се затича и извика:
— Трябва да бързам за Изиада. Тя си е изгледала очите за мене. Бързам, да не би бавенето да ми донесе някое любовно усложнение. Тя е способна да измисли безусловно поводи за превземки и укори спрямо мене.
Щом чуха това, замълчаха за дълго, изненадани от неуспеха на намеренията си. Накрая Навсикъл отново ги окуражи. Не бива — напомни той — да смятаме за решаваща случайната и временна несполука в начинанието. Но сега трябва да се върнат в Хемис, за да обмислят следващите стъпки и да се подготвят за по-дълъг път, да търсят Теаген било при разбойниците, било при някои други. Във всеки случай не трябва да губят добрата надежда, че ще го намерят. Впрочем и сега не без божествена намеса са срещнали някакъв познайник, който им съобщи къде да търсят Теаген. Целта на тяхното пътешествие трябвало да бъде разбойническото селище.
66
Феникс, баснословна златисто-пурпурна птица, която според легендата долита веднъж на 500 години в египетски Хелиополис.