Но, мила Хариклея (защото главно пред тебе трябва да се оправдавам, от тебе да искам прошка — дай ми я, моля те), аз ще те последвам до пастирите-разбойници. Ще помоля Навсикъл да почака малко, макар че много бърза. Само да мога лично да те предам в ръцете на Теаген и да му покажа, че съм пазил вярно повереното ми богатство. Тогава ще се разделя с тебе с прекрасни надежди за бъдещето и с чиста съвест! Ако пък не успеем — което дано не се случва! — и тогава ще бъда оправдан, че не съм те оставил сама, но съм те поверил на твоя добър пазител и баща Каласирид.
Хариклея вече по различни признаци се беше досетила, че Кнемон е влюбен в дъщерята на Навсикъл, (Влюбените лесно откриват обладаните от същите чувства). Тя беше разбрала от думите на Навсикъл, че той на драго сърце ще приеме това сродяване и отдавна го гласи и се старае всякак да привлече Кнемон към себе си. Освен това тя мислеше, че е неприлично и подозрително Кнемон да остава повече неин спътник.
— Както обичаш — рече тя. — За проявените досега от твоя страна грижи аз съм ти благодарна и задължена. Но съвсем не е нужно повече занапред да се тревожиш за нашите работи и против волята си да се подлагаш на опасности заради чужда съдба. Иди си в твоята Атина, в своя бащин дом и род, под никакъв предлог не отминавай възможността, която, както заявяваш, Навсикъл ти предлага. Аз пък и Каласирид ще водим борба срещу всички пречки, докато стигнем края на нашето странствуване. Вярваме, че дори нито един човек да не ни помогне, боговете ще ни съпътствуват.
8. Навсикъл продължи:
— Нека отстъпим пред молбата на Хариклея, дано боговете й станат спътници според нейното желание и да намери близките си, щом притежава такава смела воля и възвишен разсъдък. А ти, Кнемоне, не се сърди, ако не можеш да отведеш Тисба в Атина, тъй като тъкмо аз съм виновен за нейното отвличане и бягство от Атина (търговецът из Навкратида и любовникът на Тисба — това съм самият аз), не се вайкай за бедността си, като предполагаш, че ще тръгнеш да просиш. Ако и ти си на моето мнение, ще имаш изобилно богатство, ще се завърнеш в дома и родината — аз ще те заведа. Ако пък искаш да се ожениш, ще ти дам за жена дъщеря си Навсиклея и ще получиш най-голяма зестра. Вярвам, че съм получил същото и от тебе, откакто опознах твоя род, дом и народ.
След тия думи Кнемон не се поколеба нито за миг. Това, за което беше мечтал отдавна, но на което не беше се надявал, той получаваше въпреки всяко очакване.
— Всичко — отговори той, — което предлагаш, приемам на драго сърце.
В същото време подаде десница, Навсикъл му повери дъщеря си и съчета двамата. Поръча на близките да запеят сватбените химни, пръв откри празничния танц и превърна гощавката в непредвидено сватбено тържество.
Другите продължиха да танцуват и да пеят пред спалнята импровизирани песни, през цялата нощ брачният факел осветяваше дома.
Хариклея се оттегли сама в своята си стая. За сигурност залости вратата и като се убеди, че никой не ще я безпокои, в бакхическо безумие разпусна яростно косите си и раздра дрехите си.
— Хайде — провикна се — и ние да заиграем танц в чест на божеството на нашата съдба по неговия вкус!67 Да му попеем погребални химни и да поиграем танца на плача. Нека да отглася тъмнината, безлунната нощ да предвожда действието, ей строшавам на земята този светилник. Каква брачна стая божеството въззида за мене, какво брачно ложе приготви то за мене безбрачната, вдовицата на Теаген, който само по име ми е жених. Кнемон вдига сватба, а Теаген странствува навярно като пленник или може би е окован във вериги. Но и това би било щастие, само да е жив. Навсиклея празнува сватбата си и е разделена от мене сега, а до миналата нощ лежахме на едно легло. Хариклея лежи сама и изоставена. Но не за двамата са моите укори, о съдбо и богове, нека те се радват, както желаят; но за нас, защото не ни дарявате еднакво с тях. Така вие безкрайно удължавате драмата и тя заглушава всички останали сцени. Но защо се вайкам в късната нощ? Нека и занапред всичко да става по угодата на боговете. Но, Теагене, едничка моя сладка грижа, ако ти си мъртъв и разбера това — дано никога да не го узная! — тогава не ще се поколебая да се присъединя към тебе, а преди това ти принасям ей тази жертва.