Теаген сравняваше казаното от Кибела с държането на Арсака от предния ден спрямо него и си припомни, че тя непрекъснато го наблюдаваше упорито и дръзко, явно предизвикателно. Това не му предвещаваше занапред нищо хубаво. Вече се готвеше да отговори на старицата, но Хариклея се наведе и прошепна на ухото му:
— Помни, като отговаряш, че съм твоя сестра.
13. Теаген разбра предупреждението.
— Майче — каза, — че сме елини, сама ти разбра. Ние сме брат и сестра, родителите ни са пленени от разбойници. Тръгнахме да ги търсим и преживяхме по-тежки от техните изпитания, попаднахме на още по-свирепи мъже. След като загубихме всичкото си имущество (а то не беше малко), едва се спасихме самите ние. По някаква щастлива воля на божеството срещнахме хероса68 Каласирид и дойдохме тук, за да живеем занапред заедно с него. Но сега, както виждаш, останахме съвсем сами, изоставени от всички, защото накрая загубихме човека, когото имахме за наш баща, и той наистина беше такъв. Това е нашето положение. А на тебе дължим най-голяма благодарност за любезността и гостоприемството. Но ще ти бъдем повече задължени, ако ни позволиш да живеем сами в уединение и ако отсрочиш благоволението, за което ни говори преди малко, именно запознанството ни с Арсака, да не приобщаваш с нейната светла и щастлива съдба нашия страннически и скитнически тъжен живот. Познанството и общуването, както знаеш, са приятни само между равни.
14. При тези думи Кибела не се овладя, но показа с израза на лицето радостта си, че двамата са брат и сестра, тя си помисли, че Хариклея не ще бъде никаква пречка за любовните кроежи на Арсака.
— О най-прекрасен от младежите — обърна се тя към Теаген, — ти не би говорил така за Арсака, ако се запознаеш с жената. Тя е благосклонна към всяка съдба, но на първо място помага на тези, които по неволя са изпаднали в бедствие. По произход персийка, пропита е с елински дух, с радост посреща тия оттатък, необикновено й допадат елинските нрави и приятелство.
Така че дерзайте! Ти ще вършиш каквото подхожда на мъжа и ще бъдеш на почит, а сестра ти ще бъде нейна приятелка и придружителка. Но с какви имена да ви наричам?
Като чу, че се наричат Теаген и Хариклея, им каза да почакат. И се отправи към Арсака, като преди това нареди на вратарката (тя също беше старица), ако някой поиска да влезе, по никакъв начин да не го допуска, но също така да не позволява на младите да излизат.
Вратарката попита:
— Дори ако се яви твоят син Ахемен? Веднага след като ти отиде в храма, той излезе от дома, за да си маже очите. Знаеш, че още не ги е напълно излекувал.
— Също и него — отговори. — Но заключи вратата, скрий ключа и казвай, че аз съм го взела.
Така и стана. Едва се отдалечи Кибела, новото усамотение даде възможност на Теаген и Хариклея да се отдадат на сълзите си и да си спомнят за положението си, те се оплакваха почти със същите думи и мисли:
„Ах, Теагене!“ — възкликваше тя. „Ах, Хариклея! — въздишаше постоянно той. — Каква съдба отново ни грабна?“ — се питаше той. А тя: „В какво положение изпаднахме!“
И при всяка дума те се прегръщаха един друг и отново през сълзи се целуваха. Накрай, като си спомниха за Каласирид, обърнаха плача си в скръб по него. Повече Хариклея, понеже тя по-дълго време се радваше на големите му грижи и преданост.
— О, Каласириде — хълцаше тя през сълзи, — аз не мога повече да изговарям благородното име „баща“. Явно съдбата всякак се старае да не ми позволи да наричам някого баща — родния си баща не познавам. На този, който ме отгледа, на Харикъл, измених. Този, който го наследи, възпита ме и ме спаси, загубих. И заради жреческото му звание не ми позволяват да пролея над непогребания му труп дължимите сълзи. Но ето, възпитателю и спасителю, ще прибавя и татко, ако и божеството да не го одобрява, където е възможно и както е възможно, възливам моите сълзи и принасям жертва от къдриците си.
68
Херос (герой) е хероизираният мъртвец, човекът, който след смъртта си е преминал в същество от по-висша степен — без да се смята за божество, може да прави на хората добро или зло.