28. Но за това друг път. А сега, майко, бих желал да видя моята годеница, моята от всичко най-сладка Хариклея. Може би погледът й ще успокои огорчената и душа.
— Какъв годеник си ти, синко? — каза Кибела — струва ми се, че се ядосваш за дреболии и не знаеш най-главното — ти вече няма да се ожениш за Хариклея.
— Какво говориш? — извика той. — Нима не съм достоен да се оженя за робиня като мене? Но защо, майко?
— Заради мене — отговори тя. — И за моята непростима привързаност и вярност към Арсака. Предпочетох нея пред нашата сигурност. Поставих удовлетворението на нейната страст над нашето спасение, помагах във всяко похождение. А този благородник, блестящ неин любимец, веднъж се появи в спалнята й, тя само веднъж го видя и той я убеди да наруши дадената ти клетва и да го сгоди за Хариклея, като я убеди, че тя е му е сестра, а годеница.
— И това тя обеща ли му, майко?
— Обеща му, синко — отговори Кибела. — Лично аз присъствувах и чух с ушите си. И тяхната сватба ще се отпразнува сред блясък след няколко дена. А за тебе обеща да намери друга годеница.
При тези думи Ахемен заохка тежко и потри ръце.
— Аз — закани се той — ще направя на всички гориво това сватосване! Само ми помогни да се отложи за известно време сватбата. А ако някой ме потърси, кажи, е ми се е случило нещо лошо някъде на село. Годеница нарича благородникът сестра си! Сякаш не разбирам, че върши това, за да ме отстрани. Нека я прегръща, нека я целува като законна съпруга, нека дори спи с нея — като ясно доказателство, че не му е сестра, а му е съпруга. Но това ще видим — и аз, и боговете, уязвени от клетвонарушението.
29. Рече така Ахемен и вбесен едновременно от ревност, от любов и от несполуката — неща, които могат да възбудят и другиго, не само варварин, той не прецени мисълта, която му дойде, а от първо хрумване се залови за нея. Едва се свечери, успя да измъкне тайно един арменски кон, държан в обора готов на сатрапа за шествия и празненства, и препусна към Ороондат във велика Тива, който подготвяше там поход срещу етиопците и събираше войска от всички родове оръжия, и вече се готвеше да тръгне.
Книга осма
1. Етиопският цар измамил Ороондат, като внезапно овладял една от двете цели на войната — града Фили, който беше отдавна обсаждан. Сатрапът, изпаднал в голямо затруднение, беше принуден да тръгне веднага на поход с набързо събрана войска.
Градът Фили лежи на Нил малко по-нагоре от Малките водопади, отдалечен по на около сто стадия от Сиена и Елефантина69. Някога египетски бежанци го завладели и се заселили в него, така той станал предмет на спорове между етиопците и египтяните. Едните смятали Водопадите за граница на Етиопия, а египтяните настоявали за Фили като за по-раншно завоевание на техните бегълци. Градът постоянно минаваше от ръце в ръце и ставаше притежание на тези, които изпреварят. По това време той се намираше под владението на египтяни и перси.
Етиопският цар изпрати пратеници при Ороондат с искането да му възвърнат и Фили, и смарагдовите руди. За тях, както се казва, той водеше преговори, но без успех. Няколко дена след изпращането на пратениците тръгна и той. Беше се подготвял отдавна, но за някаква друга война и не беше споменал на нищо за целта на похода. Когато пресметна, че пратениците вече са минали през Фили и внушили на жителите и на стражата, че са изпратени за мир и дружба, сам той ненадейно ги нападна и изгони стражата. Съпротивата й трая два-три дни, тя не можа да противостои на многобройния противник и на стенобитните машини. Така царят превзе града, без да причини ни най-малка вреда на когото и да било от обитателите му. Поради това Ахемен завари Ороондат във възбуда (той бе узнал всичко от бегълците) и още повече го развълнува с неочакваната си и непредвидена поява. Той пита дали не се е случило някакво нещастие с Арсака или с друг от семейството му. Ахемен отговори, че нещо се е случило, но че желае да говори с него насаме. Когато останалите се оттеглиха, той му съобщил всичко: как изпратили взетия от Митран пленник Теаген в дар на Ороондат, за да го препрати той, ако намери за добре, на великия цар (защото момъкът е достоен да присъствува в двора на царя и да прислужва на трапезата му), как бил отвлечен от бесейците, как те убили и Митран, как след това той пристигнал Мемфис. Ахемен вмъкна в разказа си още историята за Тиамид, накрая разказа за страстта на Арсака към Теаген, за неговото настаняване в двореца, за вниманието, с което е обкръжен, и за службата му като виночерпец. Може би още не се е случило нищо непристойно, понеже все още младият човек се възпротивява и въздържа, но има опасност да се упражни насилие над него и да не може да издържи, ако някой не го изведе от Мемфис и изобщо не пресече и премахне предмета на страстта на Арсака. Затова и сам той побързал и тайно пристигнал с вестта, от преданост към господаря да му разкрие това, което се отнася до него.
69
Елефантина, остров на река Нил и едноименен град, разположен близо до гр. Сиена (дн. Асуан).