2. След като с тези думи подкладе яростта на Ороондат — той се изпълни с възмущение и жажда за мъст, — още повече разпали желанието му, като описа външността на Хариклея, като я възвисяваше, както тя заслужаваше: красотата и младостта на девойката нито е била виждана преди, нито ще можело пак да се види.
— Смятай, че нищо не струват, сравнени с нея — каза му той — всичките твои наложнички, не само които останаха в Мемфис, но и които те придружиха.
Ахемен прибави към това и още много друго с надеждата, че ако Ороондат се сближи с Хариклея, малко по-късно ще я поиска като награда за вестта и ще я получи за съпруга.
Сатрапът вече съвсем се ожесточи и разпали, сякаш попадна в мрежата на гнева и страстта. Без да се бави ни най-малко, повика Багоас70, един от преданите му евнуси, даде му петдесет конници и го изпрати в Мемфис със заповед да му доведат Теаген и Хариклея в най-скоро време, където и да ги намери.
3. Предаде му две писма. Писмото до Арсака гласеше:
„Ороондат до Арсака.
Изпрати Теаген и Хариклея, брата и сестрата пленници, роби на царя, за да ги препратим на царя. Изпрати ги доброволно, иначе ще бъдат отведени насила и ще повярваме на Ахемен.“
Писмото до Ефрат, първия евнух на Мемфис, гласеше:
„Нехаеш за моя дом. Ще отговаряш! Предай сега пленените чужденци елини на Багоас да ги доведе при мене със или без съгласието на Арсака. Предай ги непременно, иначе знай, че по моя заповед ще те изпратят тук окован във вериги и ще ти смъкнат кожата.“
Багоас тръгна придружен от своите хора. Писмата на сатрапа бяха подпечатани, за да имат вяра на тях в Мемфис и по-бързо да предадат младите. А Ороондат продължи похода срещу етиопците. Той нареди да го последва и Ахемен, като мълком, без да забележи, го наблюдават, докато се потвърди истинността на донесението му.
През тези дни в Мемфис се случи следното: Едва Ахемен беше избягал, Тиамид вече прие напълно жреческия сан, поради това стана пръв гражданин, завърши погребението на Каласирид и отдаде в предписваните дни нужните почести на баща си. Тогава се зае с издирването на Теаген и спътничката му — вече беше според жреческите предписания възможен достъпът на външни лица в храма. И след дълги издирвания и разпитвания научи, че те са настанени в двореца на сатрапа. Веднага Тиамид отиде при Арсака и попска тя да му предаде младите чужденци, които му принадлежали и заради много други причини, но особено защото баща му Каласирид пред смъртта си му завещал да се грижи всякак за чужденците и да ги държи под своя закрила. Той й благодари, задето приела младата двойка, макар чужденци елини, през промеждутъка, през който било забранено на непосветените да обитават в храма. Той смятал за справедливо да му се върне оставеното на съхранение.
— Учудвам ти се — каза му Арсака, — уверяваш, че съм добра и дружелюбна, а след това ме укоряваш в нелюбезност, че не мога или не желая да се грижа за чужденците и да им предлагам това, което им се следва.
— Съвсем не — отговори Тиамид. — Зная, че тук ще те живеят по-богато, отколкото при мене, ако поискат да останат. Но те са от прочут род, макар че поради многото удари на съдбата се лутат сега по чужбина. За тях най-важното е да намерят собствените си родители и да се върнат в родината. А моят баща ми завеща да им помогна. Аз имам и други причини за приятелство с чужденците.
— Много добре — възрази му Арсака, — че ти не е впускаш в молби, а се позоваваш на правото. Но, струва ми се, то е повече на моя страна, тъй като притежателят има предимство пред задължения да се грижи за тях.
— Как ги притежаваш? — учуди се Тиамид.
— По закона на войната — му отвърна тя и поясни, че като пленници те са роби.
4. Тиамид разбра, че тя иска да намекне за похода на Митран.
— Но, Арсака — каза той, — сега не е война, а е мир. Войната поробва, но мирът освобождава. Първото дело на тиранията, второто е царско решение. Мирът и войната не се разпознават по значението на думите, по-скоро по употребата им. Като въздадеш на пленниците законното право, ще постъпиш по-добре.