След това Хидасп награди с дарове съгледвачите, а Теаген и Хариклея и другите пленници изпрати в обоза. Определи достатъчно войници, които знаят елински, да ги пазят и да се грижат всякак за тях, да ги хранят обилно и да ги пазят чисти от всякакво светотатство, като някакви жертвени животни, да им сменят веригите със златни. За каквото служи у други народи желязото, за това е обичай у етиопците да се употребява златото.
2. Заповедта беше изпълнена. Щом ги освободиха от първите окови, у тях се събуди надеждата за свободно съществуване, но повече нищо не последва, отново ги оковаха, вече в златни окови. Тогава Теаген избухна в смях.
— Ех, че блестяща промяна! — извика. — Ето че съдбата се показва разточителна към нас! Сменяме желязото със злато и със златните вериги ставаме по-уважавани затворници.
Засмя се също Хариклея. Тя се опита да разсее Теаген, като се позоваваше на предсказанията на боговете, и го омайваше с по-добри надежди.
Хидасп нападна Сиена с очакване още при първия пристъп да превземе стените и града. Но за кратко време беше отблъснат от защитниците, които не само се отбраняваха блестящо, но и с викове се подиграваха на неприятелите и ги предизвикваха. Разярен страшно, че жителите още отначало са решили да се защищават и че изобщо не се предали доброволно при първото нападение, реши да не остави войската да си губи времето в дълго обкръжение и да не използува обсадни уреди, при което едни от обкръжените ще бъдат пленени, а други ще избягат, но с величествена и неотвратима обсада да превземе града напълно и бързо.
3. Така и направи. Раздели на участъци кръга на стените, определи по на десет мъже по десет разтега и заповяда да изкопаят колкото може по-широк и дълбок ров. Едни копаеха, други изхвърляха пръстта, а трети натрупваха от нея висок вал, като издигаха срещу обсадената стена нова. Никой не им попречи, нито предприе нещо против преградната стена, никой не посмя да излезе из града срещу многохилядната войска виждайки безуспешността на обстрела от стените. Защото Хидасп беше предвидил и това. Той беше оставил такова разстояние между двете стени, че заетите с работа да бъдат вън от обсега на стрелите. След като завърши това по-бързо, отколкото можеше да се каже — хиляди ръце извършваха подготовката, предприе нещо такова: Остави една част от обръча, широка около половин плетър72, равна и без насип. От двата края издигна валове и ги удължи до Нил, като извеждаше всеки от тях от по-ниско към по-високо. Строежът наподобяваше Дългите стени73, тъй като по цялото продължение спазиха ширина от половин плетър, а се простираше от Нил до Сиена. След като свърза насипа с бреговете, проби устие на реката и отведе поток в улея, образуван от валовете.
Водата при падането си от по-високо корито към по-ниско и от безкрайната ширина на Нил в тесния канал, притискана и от изкуствените диги, издаваше в устието някакъв неописуем шум, а в улея причиняваше тътен, който се чуваше много надалече.
Едва сиенците чуха и видяха това, и осъзнаха заплашващата ги опасност и целта на обкръжението: да ги залеят. Но те не можеха да напуснат града, понеже насипът и вече наближаващата вода им препречват изхода, а виждаха, че ако останат, са застрашени, затова започнаха да се готвят за отбрана с наръчните средства. Най-напред затъкнаха пролуките между талпите на вратите с фитили и смола, след това започнаха да укрепяват стените за по-сигурна издръжливост — един носеше пръст, друг камъни, трети дървета и всеки каквото му попадне. Никой не оставаше бездеен, също жените, децата и старците се заловиха за работа. При смъртна опасност не се гледа нито пол, нито възраст. По-яките и по-млади мъже, годни за оръжие, бяха определени да копаят тесен подземен проход от града към насипа на неприятелите.
4. Работата се извършваше по следния начин: Изкопаваха близо до стените шахта около пет разтега на дълбочина. От основите й под светлината на факли прекопаваха подземен ход направо към противниковия насип. Тези, които бяха отзад, приемаха непрекъснато пръстта от тези, които образуваха редица пред тях, и я изнасяха в някаква част на града, отдавна превърната в градина, и там я трупаха на грамада. Това вършеха, за да може водата, ако нахлуе, да се оттече през пробива.
Но страшното изпревари усилията им. Нил проникна през големия канал и потече в кръг наоколо, нахлу отвсякъде и запълни междината между двете стени. Веднага Сиена се превърна на остров, заобиколена от водата суша, плискана от вълните на Нил. Отначало, през първия ден, стената за известно време устоя на натиска. Но когато придошлата вода се покачи нависоко и през пролуките на почвата, които се образуваха в плодородния чернозем поради лятната горещина, нахлу надълбоко, подкопа основите на стената. Тогава опората се поддаде на тежестта. Където разрохканата почва хлътваше, там стената се слегна и настана явна опасността от срутване. Зъберите започнаха да се люлеят и защитниците изпаднаха в смут и вълнение.
73
Дългите стени, три отбранителни стени, издигнати в V в. пр.н.е. в Атина, свързващи града с морските му пристанища Пирей и Фалерон. Подобни стени били строени и в други гръцки градове.